Домусчиев: КНСБ се държи като радикална политическа организация

Със самоволните си политически предложения за драстично повишаване на данъци и осигуровки, КНСБ преминават от рушене на социалния диалог към взривяването му! Не се държат като синдикат, който трябва да защитава разполагаемия доход на работещите и възможностите за осигуряване на нови високоплатени работни места, а като радикална политическа организация, която иска да изземе доход на работещите и предприемачите и да го излее в централния бюджет.

Така председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) коментира в профила си във Facebook скорошните идеи на синдиката за стартиране на диалог за премахване на плоския данък и преминаването към прогресивна ставка.

Предложенията им ще доведат само до стагнация, замразяване на инвестиции и отказ от създаване на нови работни места, а заедно с вредните им идеи за увеличаване на публичния сектор, който и в момента е по-голям от средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ще ни набутат в румънски сценарий на инфлационна и дългова криза!“, казва Домусчиев.

По този повод Управителният съвет на КРИБ излезе с официална позиция, в която препоръчва на всички свои членове да преустановите срещи с КНСБ по теми като квалификация на служители, дискусии относно пазара на труда, бизнес средата, данъчно-осигурителни въпроси.

Също така, докато КНСБ не спре атаките си срещу устойчивото развитие на българския бизнес и неговото потискане в интерес на разрастване на заетите в обществения сектор, ще се приоритизират други синдикати като социален партньор за колективно трудово договаряне.

През годините поведението на КНСБ става все по-неразбираемо, тъй като от синдикат, който би трябвало да защитава интереси на работниците като повишаване на разполагаемия доход, осигуряване на безопасна среда на труд, защита на прогнозируема заетост, КНСБ все повече се фокусира върху повишаването на данъците както върху предприятията, така и върху труда, което де факто намалява доходите на работниците“, пише още в позицията на КРИБ.

Работодателската организация извежда и някои сравнения, които показват, че България не е с никак ниски данъчни приходи като процент от икономиката на фона на целия свят:

Ние сме в горната 1/3 държави по този показател, като с по-ниски данъчни приходи от нас са, например, САЩ, Израел, Швейцария, Румъния, Турция, Китай, Южна Корея, Ирландия, Хонг Конг. С приблизителен до нашия процент са Австралия, Великобритания, Япония, Бразилия.

България няма вековна история на натрупване на капитал, за да си позволи политическия експеримент на други европейски държави да преразпределят половината от икономиката през държавния бюджет. Освен че нямаме този лукс, няма и смисъл да го правим – почти всички тези държави днес са изпаднали в стагнация, обществен разрив, а на някои места и пълна невъзможност за формиране на стабилно управление.

В България работещите в обществения сектор са 22% от трудовия пазар. Ние имаме по-голяма публична заетост от Франция, Испания, Белгия, Канада, Ирландия. В страни като САЩ, Германия, Австрия и Япония общественият сектор е 2 до 3 ПЪТИ по-малък от този в България. Средното за ОИСР е 18%.

Разрастването на заетостта в обществения сектор за сметка на трудещите се в частния и предприемачите може да доведе до трайно затъване на българската икономика в непродуктивна стагнация, поради това, че страната ни продължава да бъде в демографска криза. Общественият сектор не само се издържа от изработеното в частния, но и отклонява труд, капитал и ресурси от реалното производство, тоест изкривява икономиката, създава балони и дори подмамва банковия сектор е непроизводително кредитиране.

Създаваната от КНСБ илюзия, че с държавни заеми, насочени към потребление, може да се гради устойчива икономика е фатално за относително малка и отворена икономика като българската. Първо, над половината от финансираното със заеми потребление изтича зад граница за закупуване на вносни стоки – т.е. заеми отвън изтичат отново навън, като ние стимулираме производството на наши конкуренти. Второ, създава се очакване у младите хора, че има някакъв лесен път към развитие на икономиката – важното е да купуват стоки на кредит, а не да се квалифицират и работят като високоплатени специалисти или да създават нови бизнеси като предприемачи.