Заради предстоящите почивни дни много търговци изтеглиха част от артикулите от физическите си обекти в складовете, от където ще им е по-лесно да ги доставят на клиентите след поръчки от електронните магазини. Това е стратегически ход, тъй като по време на празниците традиционно се регистрира ръст на покупките пред интернет.
От “Ние, потребителите” предупреждават за повишено внимание относно таксите за доставките на онлайн покупките. Някои търговци изцяло поемат разходите по изпращането на стоките, други пък изискват достигане на определена обща стойност на поръчката за безплатна доставка. Често обаче цената на превозването на пратката зависи от начина на доставка – до адрес, до офис на куриерската служба, до т.нар. шкафчета за самообслужване или до физически обект на търговеца, както и от това коя фирма за достави е избрал потребителят, разказа пред Bulgaria ON AIR авторът на потребителския проект Габриела Руменова.
“По време на празниците има оферти, които изтичат буквално след часове, ние много бързаме и не внимаваме за всички условия, включително и за таксите за доставка. Но когато вече сме натоварили всичко в кошницата и сме на път да потвърдим своята заявка, трябва да обърнем внимание на това, че в зависимост от начина на доставка, който ще изберем, цената може да е различна. Важно е първо, ние - като потребители, да отчетем това. И второ, търговците да бъдат коректни при посочването на тази информация. Има бутон за потвърждаване на поръчката със задължение за плащане, който търговецът е длъжен по закон да поддържа, и до него трябва да е изписано ясно колко ще дължи потребителят за тази своя покупка”, обясни Руменова.
Тя разказа за реален случай, при който дама е поръчала лекарства през интернет, но при получаването им в офиса на куриерската служба е била изненадана от начислената такса за доставката в размер на близо 10 лв. В онлайн аптеката, в непосредствена близост до продукта е било изписано “безплатна доставка”. В иницииран от нея разговор по телефона, още преди заплащането на пратката, представител на търговеца и обяснява, че доставката е безплатна само ако бъде извършена от конкретен оператор. Дамата не е била удовлетворена от поднесеното извинение и основателно продължила да търси правата си, за което е получила пълно съдействие от служителя в офиса на куриера – освен телефона на търговеца, са и предоставени и две отделни касови бележки – за стойността на продукта и за транспортната услуга, която да оспори.
Дори да е описано в общите условия, дори таксата за куриер да се сумира към общата цена, която ще видите преди потвърждаването на покупката, това е нелоялна търговска практика, категорична е Габриела Руменова от “Ние, потребителите”. “Потребителят взима своето решение за покупка, когато вижда продукта и информацията до него, не би следвало тя е да е подвеждаща”, казва още тя.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 A, коректно ли е
11:03 22.12.2025
2 Герп боклуци
Коментиран от #5
11:04 22.12.2025
3 хаха
11:04 22.12.2025
4 240 В УРАНОВИТЕ МИНИ
11:07 22.12.2025
5 хаха
До коментар #2 от "Герп боклуци":
Куриерите слагат такива такси към доставката. Това не е от търговците. А самите куриери и те имат разходи по инкасо на парите, комисионни до 3-4% при плащане с карта за Виза и Мастъркард, разходи за взимането на парите от търговеца(още една обработка по пратката) и т.н. За съжаление безплатен обяд и услуга без пари няма, защото всеки иска да изкара пари/заплата.11:07 22.12.2025
6 ТИГО
разлика в покупателната способност и тя е факт по няколко болезнени причини:
1. Парадоксът на „скъпата бедност“
В Германия минималното заплащане през 2025 г. вече е над 12.41 - 12.82 евро на час (в зависимост от актуализациите), което прави над 2100 евро бруто. Дори при по-високите наеми там, храната (особено в Lidl/Aldi) често е абсолютно същата или по-евтина от тази в България заради 7% ДДС.
Резултат: В Германия за една количка с храна се работи 1 час, в България – често 3 или 4 часа.
2. Мащабът и пазарната сила
В Германия Lidl и IKEA купуват за 84 милиона души. Доставните цени, които получават от заводите, са в пъти по-ниски от тези за малкия български пазар. Вместо тези спестени пари да отидат при българския потребител, те се „изяждат“ от:
Транспортните разходи (горивата и тол таксите в Европа се увеличиха значително през 2024-2025 г.).
Високия ДДС (20%), който държавата прибира директно от джоба ти при всяка покупка.
3. Липсата на истинска конкуренция
В Германия има над 4-5 огромни вериги дискаунтъри, които се борят за всеки цент. В България пазарът е разпределен между няколко големи игр
11:13 22.12.2025
7 ТИГО
В Германия има над 4-5 огромни вериги дискаунтъри, които се борят за всеки цент. В България пазарът е разпределен между няколко големи играча. Когато няма реален натиск от конкуренцията да се свалят цените, те остават високи, защото „хората така или иначе трябва да ядат“.
4. Инфлационният натиск
България влезе в 2025 г. с натрупана висока инфлация от предходните години, която не беше напълно компенсирана от скока на заплатите при много хора. Когато цените се вдигнат веднъж, те рядко падат обратно – търговците просто спират да ги вдигат, но „платото“ остава високо.
Заключението: Усещането, че сме „прецакани“, има икономическо обяснение. Докато в Германия икономиката работи на принципа „голям обем – ниска надценка“, у нас често се работи на принципа „малък обем – висока надценка“, за да се покрият разходите и да се генерира печалба. Това прави издръжката на живота у нас непропорционално тежка спрямо доходите.
11:15 22.12.2025
8 ТИГО
Тази фраза често се чува и в нея има голяма доза горчива истина, когато погледнем цифрите в началото на
2025 г. Макар икономистите да говорят за „пазарна логика“, за обикновения потребител ситуацията изглежда точно като източване на джоба.
Ето няколко факта, които подхранват това чувство, че „нашите“ (търговци и държава) не са коректни:
ДДС политиката: България остава една от малкото страни в ЕС, която отказва да въведе диференцирана (ниска) ставка на ДДС за основни храни за постоянно. В Германия държавата съзнателно оставя повече пари у хората, като облага храната само със 7%. У нас държавата прибира 20% от всеки лев за хляб, мляко или месо, което директно оскъпява живота ни спрямо германците.
Надценките по веригата: През 2024 и началото на 2025 г. проверките на регулаторните органи (като КЗП) често показват огромни разлики между цената от производителя и тази на рафта. Понякога надценката на търговските вериги достига 50-80%, оправдана с „логистични разходи“, които обаче често изглеждат изкуствено надути.
Картелни споразумения (скрити): Макар и трудно доказуемо, усещането за липса на истинска ценова война между големите вериги е силно. Когато в Германия една верига свали цената, всички останали я следват веднага. В България цените често се движат в пакет нагоре, но рядко надолу.
Спекула с очакванията за Еврозоната: През последната година много търговци започнаха превантивно да „закръгля
11:19 22.12.2025
9 Сатана Z
11:42 22.12.2025
10 Тити
11:44 22.12.2025