Михаил Кръстев: По-високата инфлация не се дължи на еврозоната

Еврозоната дава по-голямо участие на политическия ни елит в решенията, които се взимат на европейско ниво по отношение на политиката на Европейската централна банка, по отношение на по-голямата интегрираност на българската държава в политическите и икономически решения, които се взимат на ниво Европейски съюз.

Това каза икономическият експерт и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС. 

Позитивите от влизане на страната в еврозоната са свързани с по-голямата привлекателност на българския пазар и с повечето инвестиции, които биха могли да бъдат привлечени.

От момента на обявяването на положителния конвергентен доклад за присъединяването на България индексът на Българската фондова борса започна да расте, припомни Кръстев.

"Ако имаме някакъв измерител на това как пазарите оценяват присъединяването на държавата към еврозоната, това е индексът, като през последните месеци забелязваме ръст от над 50%“, поясни той.

Рисковете от присъединяването към еврозоната са свързани с по-високата генерирана инфлация.

"Тя не се дължи на присъединяването на България и на превалутирането. При една нормално работеща пазарна икономика това би трябвало бързо да бъде отстранено. Няма нужда държавата да прави опити да контролира цените, да налага някакви рестрикции, тъй като това не работи и би могло да нанесе повече вреди, отколкото ползи“, предупреди Михаил Кръстев.

Икономическите последици от влизането на страната в еврозоната са по-скоро позитивни. България е малък и отворен европейски пазар и когато икономиката в Германия и останалите основни икономически контрагенти страда, страда и икономиката в България що се отнася до индекса на промишлено производство. Останалите сектори от българската икономика по думите му се развиват добре и те носят ръста на икономиката.

"Не трябва да обръщаме толкова голямо значение на кое място сме в Европейския съюз по ръст на икономиката. Важно е тя да расте, но още по-важно е ние да се съобразяваме с реалния ръст на икономиката, налагайки политики по управление на публичните финанси“, обясни Кръстев.