Новият път, по който поема Казахстан

На 15 март в Казахстан – деветата най-голяма държава в света, ще се проведе референдум за нова конституция. Социологическите проучвания сочат, че над 70% от казахстанците ще отидат до урните, а процентът на младите, които ще упражнят правото си на вот идната неделя, също е много висок.

„Стартирането на нашата конституционна реформа беше инициатива на президент Касъм-Жомарт Токаев. В годишното си обръщение към народна на Казахстан през септември 2025 г. той обяви създаването на еднокамарен парламент. По онова време това се разглеждаше като част от цялостно рестартиране на цялата политическа система на страната“, каза посланикът на Казахстан в България Виктор Темирбаев, който беше домакин на кръгла маса, посветена на обсъждането на мащабните политически трансформации и предстоящия републикански референдум за приемане на новата Конституция. На нея присъстваха представители на експертната и научно-академичната общност, членове на „Клуба на приятелите на Казахстан“ и българските медии, сред които и представител на ФАКТИ.

„Инициативата беше формирана в рамките на основния принцип, който се прилага в момента в страната: „Силен президент — влиятелен парламент — отговорно правителство“. Фокусът е върху модернизирането на целия модел на публична администрация и повишаването на прозрачността и отчетността във всички клонове на властта“, допълни посланикът.

Работата по новия текст на конституцията започна през октомври миналата година, когато беше създадена специална група за целта. В нея участваха известни експерти, академици, политолози и представители на обществени организации и партии. Едновременно с това бяха събрани предложения от граждани. По време на дискусиите стана ясно, че общественото търсене далеч надхвърля простото реформиране или реорганизиране на парламентарния модел.

„В тази връзка президентът реши да създаде разширена конституционна комисия. Тя включваше 130 членове, представляващи различни области: наука, образование, медии и обществени организации. Проведоха се тематични дискусии, както и публични срещи и експертни консултации. Общо над 10 000 предложения бяха получени от казахстански граждани“, каза Темирбаев.

Първоначално е трябвало да бъдат изменени 40 члена. В процеса на работа, обаче е станало ясно, че на редакция ще трябва да бъдат положени доста повече текстове. В крайна сметка на редакция са подложени 77 члена, което е 84% от целия текст. „Фокусът беше върху създаването на актуализиран конституционен модел, който отразява съвременните реалности“, каза посланикът.

Ключовата идея на проекта за нова Конституция е „човекоцентричният“ характер на държавата. Индивидите, техният живот, права и свободи са залегнали като най-висши ценности. Близо 30% от Конституцията е посветена специално на правата и свободите на гражданите. „Текстът засилва гаранциите за защита на лицата, включително личните данни и поверителността на цифровите комуникации. По този начин Конституцията адаптира правната система към ерата на изкуствения интелект и дигитализацията“, уточни посланикът на Казахстан.

Равнопоставената защита за всички форми на собственост също е конституционно залегнала. Това повишава предвидимостта на инвестициите и стабилността на бизнес средата. „Всичко това би трябвало да повиши доверието в държавните институции и да укрепи правната култура“, смята Темирбаев.

В институционално отношение проектът предвижда преход към еднокамарен парламент. Този модел е широко използван, включително в България, и е доказал своята ефективност по отношение на ефикасността на законодателния процес. Механизмите за координиране на ключови назначения с новия народен представителен орган също се засилват.

Институцията на вицепрезидента се възстановява като механизъм за национална стабилност и приемственост. „Подобен механизъм съществува в много конституционни системи в европейските страни“, припомни посланикът.

„Конституционната реформа е съзнателна стъпка на нашата страна, знак за конституционна зрялост, насочена към укрепване на правата на човека и модернизиране на политическата система. Ние оставаме открит, предвидим и надежден партньор и очакваме с нетърпение да развием по-нататъшно сътрудничество с България, основано на принципите на взаимно доверие“, заключи посланик Темирбаев.

По време на дискусията възникна въпросът относно възможността за онлайн гласуване, в контекста на факта, че Казахстан отчита значителен напредък в цифровите технологии. На 15 март гласуване ще е възможно единствено присъствено. „Вярвам, че с развитието на дигиталните технологии електронното гласуване ще стане реалност в бъдеще. Вече тестваме пилотни проекти, като например биометрична проверка. Всяко електронно гласуване изисква много прецизна проверка на самоличността“, каза посланикът.