Пълним кошницата много по-трудно: От КНСБ алармират за необосновано поскъпване и огромни надценки между едро и дребно

За месец стоките и услугите са поскъпнали с 0,9 на сто, а за година- с 4,1 процента. Годишната инфлация от началото на тази година- през януари тя е била 3,5 на сто, през февруари 3,3 на сто, за да достигне през март 4,1%.

Само за месец цената на малката потребителска кошница, в която влизат и основни услуги нараства с 2%, показва анализ на КНСБ.21-на стоки в малката кошница струват малко над 61 евро. За месец те са поскъпнали с 1,3 евро или с 2 на сто. Рекордьор по поскъпване са доматите - цената им нараства с над 29 % за месец. Картофи, лимони и ябълки също са сред плодовете и зеленчуците, които бележат ръст. При други основни храни по-голямо увеличение има при пилешкото, яйцата и олиото - виждате ръста е от 1%, при хляба поскъпването е 0,7 на сто.

Инфлацията в България през последните години остава сериозно предизвикателство за домакинствата, като усещането за поскъпване често е по-силно от официалните данни. Това коментира в ефира на bTV икономистът от КНСБ Любослав Костов, който даде подробен анализ на цените, доходите и пазарните процеси в страната.

Според него официалните данни не отразяват напълно реалното поскъпване: „Да кажем, в началото около 40 и няколко, 2-3% е общата инфлация за последните 5 години. При това е един общ индекс на потребителските цени, в който се съдържат над 1000 стоки и услуги.“
Той обясни, че различните категории стоки поскъпват с различна скорост: „Представете си от тези 1000 стоки и услуги как, например, черната техника почти не поскъпва, храните, които най-често потребяваме, поскъпват повече.“ И даде ясен пример: „Когато казвам средна инфлация 4%, имайте предвид, че хлябът, сиренето и яйцата поскъпват двойно-тройно, а пък има едни и други стоки, които почти не поскъпват, някои поевтиняват.“

Затова според него най-важно е не средното ниво, а структурата на потреблението: „Много важно е към какво е ориентирано нашето потребление, не толкова средната инфлация.“ И заключава: „За съжаление, потреблението на българите е ориентирано към стоки, които поскъпват доста повече и това се усеща.“

Костов подчертава, че в България няма ясна законова дефиниция за „спекула“: „В България няма официална дефиниция за това какво е спекула в нито един закон.“ Въпреки това той е категоричен: „Има спекула от икономическа гледна точка, но нямаме норматив, който да казва: това е спекула.“

Той дава пример с млечните продукти: „Имаме една Комисия за защита на конкуренцията, която казва, че при млякото и млечните храни има картел.“ И добавя конкретни данни: „40 евроцента е себестойността на литър мляко, 1,88 евро на щанда, 1,18 евро на едро. 60% разлика от борсата до щанда.“

„Има необосновано поскъпване, има огромни надценки между едро и дребно. Пълним кошницата много по-трудно“, заяви Костов.
Въпреки че доходите не намаляват, усещането на хората е различно: „В момента всички виждаме, че поскъпват и някак си пълним кошницата много по-трудно, отколкото миналата година, макар доходите уж да не са намалени.“

Костов е категоричен, че не трябва да се въвеждат тавани на печалбите: „Тавани на печалбите не е пазарно. Ние сме против да се слагат тавани на печалбите.“ Но предлага друго решение: „Можеш регулаторите да се опитат да изсветлят цялата верига.“ И пояснява: „Ако ние знаем как се ценообразува всяка една стока – от момента на нейното производство, през прекупвачите, до щанда – тогава вече можем да кажем кое от това поскъпване е пазарно и кое не е.“

Той дава примери за сериозни надценки: „Разликите са огромни – от 30% до 100%.“

За сиренето: „Ако някой ми обясни какво пазарно се е случило със сиренето да стане от 6 евро на 10 евро, като стигне от борсата и влезе в магазина – какво е това пазарно?“

„Според мен няма пазарно обяснение, но няма и как да докажем, че не е пазарно, тъй като не е изсветлена веригата на ценообразуване", заяви Костов.

Той подчертава сериозен дисбаланс: „Ние на цени го докарахме на 125% в храните, особено в млечните, от средноевропейските стойности. В същото време доходите ни са на 67%.“

„Има една разлика от минимум 20 процентни пункта, която, ако не компенсираме, това усещане, че можем да си купим все по-малко и по-малко, ще се засилва.“ Дори без спад на доходите: „Българинът губи реална покупателна способност. Независимо че доходът му не е намалял.“

И дава пример: „Днес можем да си купим по-малко, отколкото миналата година.“

Според него проблемът е и в структурата на пазара: „Когато има 3-4 големи играча, които държат 75% от пазара и ще продават при тези цени, всички други малки се съобразяват с тях.“

Костов посочва сериозен спад в селското стопанство: „Млечните крави намаляват с 60,6%... били са 17 000 стопанства, в момента са 6000.“ И изводът: „Когато намалява местното производство при запазено търсене и се замества с внос, цените стават по-високи.“

Той подчертава ключова зависимост: „Две трети от растежа в икономиката се движи от потреблението на домакинствата.“ И допълва: „Хората нямат избор и няма как да спрат да купуват.“ При липса на мерки прогнозата е тревожна: „Ако това продължи, както казвате вие, към края на годината очаквайте двойно – към 15% ръст на общата кошница.“

Костов отправи и директна критика: „Държавата е един мълчалив съучастник в тази свободия на пазарната икономика.“ И призова за конкретни действия: „Да не си играят на избори и да се замерват с политически лозунги, а да кажат нещо конкретно какво ще направят с демографията, с цените, с доходите.“