Ваня Григорова: Какъв ден на труда, то работници вече няма?!

Международният ден на труда и работническата солидарност ни напомня за невидимите хора, които ни лекуват, строят сгради и мостове, чистят, возят ни на работа, училище, до лекарския кабинет. И за това как да осигурим достоен труд и достойно възнаграждение на работещите и техните семейства. Това написа общинският съветник от СОС Ваня Григорова в социалните мрежи по повод днешния празник. Тя задава въпроса "защо работещите не се самоорганизират и защитават?" и отправя критика към "елита", който пренебрегва работещите хора.

"1 май е архаизъм. Какъв ден на труда, то работници вече няма?!

Тези реплики са най-ярката демонстрация на зачеркването на работещите от погледа на “елита". Когато нещо го няма, то не бива да има политическо представителство, не е нужно да говорим с него, камо ли да съобразяваме неговите нужди и интереси. Колко лесно, нали? Кажи им, че са носталгици, тодорживковисти, #койщеимдадепари. Хвърли им един презрителен поглед, качи се на Кайена и ги остави да пасат. Ти имаш важни дела - бизнес закуски, срещи с IT фирмички, разходки по специални хижи…

Тези индивиди са ясни. Въпросът е защо работещите не се самоорганизират и защитават? Защо?!

Не е нужно да се отвоюват наново вече изстрадани победи. Но всеки ден (!) постиженията трябва да се бранят от опити да бъдат отменени. Всеки ден на този самоназначил се “елит" трябва да му е некомфортно да пренебрегва трудещите се.

Един пример от настоящото ми битие като съветник. Предлагам и се приема в бюджет 2025 да се заложат средства за профилактични прегледи за транспортните работници в града. Идва време програмите да се реализират. И започна съпротивата. Ама как само за транспортните работници?! Ама те нямат нужда! Ама имат трудова медицина! И профилактичните прегледи отпаднаха. Само през последните 2-3 месеца последваха няколко инцидента с водачи на работното им място - няколко стигнаха до болница, един почина.

Остави две деца и ипотека…1 май не е просто почивен ден. Международният ден на труда и работническата солидарност ни напомня за невидимите хора, които ни лекуват, строят сгради и мостове, чистят, возят ни на работа, училище, до лекарския кабинет. И за това как да осигурим достоен труд и достойно възнаграждение на работещите и техните семейства. Нашите семейства и нашите деца!"