Българското „черно злато“ на ръба: Биволовъдството изчезва под натиска на ниски цени и липса на работници

В сърцето на българското селско стопанство се крие едно истинско богатство – биволите, наричани неслучайно „черното злато на България“. Днес обаче този символ на традиция и качество е изправен пред сериозна опасност. Фермите, които някога гъмжаха от живот, постепенно затварят врати, а биволското мляко – продукт с изключителни качества – все по-често напуска страната, вместо да радва родните потребители, обобщи "Нова телевизия".

Мария Степанчева – пазителят на биволите

Сред малцината, които не се предават пред трудностите, е Мария Степанчева – собственик на една от най-големите биволовъдни ферми у нас, с над 700 животни.

За нея биволовъдството е повече от бизнес – то е мисия, изпълнена с любов и упоритост.

„Работим от сърце, но не и заради печалбата“, споделя тя с тъга, подчертавайки, че финансовата възвръщаемост е почти символична.

Биволското мляко – еликсир без аналог

Българското биволско мляко е истински деликатес – с високо съдържание на мазнини и протеини, но с два пъти по-малко холестерол от кравето.

„Това е бутиков продукт, който няма равен на себе си“, категорична е Мария. Въпреки това, ниските изкупни цени – между 93 и 97 евроцента за литър – не покриват разходите по отглеждането на животните, а крайните продукти остават скъпи за потребителите.

Уникалният характер на биволите – предизвикателство за фермерите

Биволите са не само интелигентни, но и изключително чувствителни към хората, които ги обгрижват.

Пастирът Кольо разказва: „Те разпознават всеки човек, не позволяват на всеки да ги дои или докосва. Когато се появят непознати, веднага стават нащрек.“

Тази особеност прави работата с тях още по-сложна и изисква специално отношение.

Генетични и кадрови проблеми – двойна заплаха за сектора

Българската порода „Мура“ се нуждае от свеж генетичен материал, за да се избегне инбредната депресия.

Вносът на семенен материал от Индия обаче е блокиран от европейските регулации заради опасения от болести. Към това се добавя и хроничният недостиг на работна ръка – тежкият и специфичен труд отблъсква местните, а фермите са принудени да търсят помощ чак от Узбекистан.

Надежда за бъдещето – възможна ли е промяна?

Въпреки всички препятствия, Мария Степанчева не губи надежда. Тя вярва, че с малко повече държавна подкрепа и промяна в политиките, българското биволовъдство може да възкръсне и да се превърне в истинско „черно злато“. Защото, както казва тя, „тези животни заслужават да бъдат съхранени – не само заради традицията, но и заради уникалната си продукция“.

Българското биволовъдство е на кръстопът – ще успеем ли да опазим това безценно наследство или ще го изгубим завинаги?