Стоян Тричков: Длъжности с висок корупционен риск ще се заемат след тест за почтеност

Длъжности с висок корупционен риск да се заемат след успешно издържан тест за почтеност. Това предвиждат текстове, приети на второ четене от парламентарната комисия по правни въпроси. Очаква се днес промените да бъдат гласувани на второ четене и в пленарната зала.

„Това са длъжностите, чиято работа е свързана с отговорности, свързани с големи финансови средства, публични“, заяви пред бТВ депутатът от ПГ на „Прогресивна България“ Стоян Тричков.

Той обясни, че конкретните длъжности не може да посочи, но подчерта принципа, от който управляващите се ръководят.

„Освен, че отговаряме и на изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост, по който това е последното законодателно изискване, за да затворим този цикъл от закони, който започнахме и в първата сесия на този парламент, но принципът за прозрачно разходване на публичните средства, отговорно разходване на публични средства, е този принцип, от който ние се ръководим и го показваме вече“, каза Тричков.

По думите му тестът ще се прилага за служителите, които встъпват в съответните длъжности.

„Тук идеята е на такъв тест да бъдат подложени онези служители, които встъпват в длъжност“, обясни депутатът.

Тричков коментира и опасенията, че тестът може да бъде използван за отстраняване на неудобни служители.

„От друга страна пък някои биха ни упрекнали, че ако на такъв тест бъдат подложени сегашни служители, биха ни упрекнали, че едва ли не правим някаква чистка по свое усмотрение“, каза той.

По думите му законът предвижда текстовете да започнат да се прилагат от 1 декември.

„В закона ясно е посочено, че текстовете ги приемаме днес окончателно, но от 1 декември започва да се прилага, тъй като дотогава ще бъде точно прецизиран начинът, по който ще бъде прилаган този текст“, заяви Тричков.

В разговора беше засегната и позицията на България по отношение на войната в Украйна и отказа на страната ни да участва в т.нар. „Коалиция на желаещите“.

„Нашата позиция по отношение на „Коалицията на желаещите“ е ясна, тя е заявена. Това, че България не участва в „Коалицията на желаещите“, не означава, че България не участва в решенията на високо ниво в рамките на ЕС и НАТО“, каза депутатът.

Според него важните решения се вземат именно в рамките на Европейския съюз и НАТО, където България участва активно.

„За разлика от това, което беше досега - България присъстваше, сега вече България участва и това е категорично“, посочи Тричков.

Той отхвърли твърденията, че страната ни е в периферията на процеса по вземане на решения.

„Така че няма никакво съмнение в това къде е България, а предвид това, че сме в периферията, а не в ядрото на взимането на решения в рамките на тези международни организации, са безпочвени обвинения“, заяви той.

По думите му причината България да не участва в Коалицията на желаещите е свързана с виждането, че войната в Украйна трябва да бъде прекратена по дипломатически път.

„Нашето мислене по отношение на конфликта, на войната в Украйна е, че той няма да бъде решен с военни средства, а със средствата на дипломацията. Именно там трябва да бъдат насочени нашите усилия“, каза Тричков.

Той посочи, че България ще защитава позиции, които отговарят на националния интерес.

„България ще защитава такива позиции, които да отговарят на българския национален интерес“, заяви депутатът.

По думите му това означава да се преценява кое е най-доброто за страната, като същевременно България не блокира общите решения на ЕС и НАТО.

„Българският национален интерес означава да се съобразяваме с това кое е най-добре за България, когато участваме в тези формати. Разбира се, да не блокираме общите решения на Европейския съюз и на НАТО, но да предлагаме работещи решения в рамките на тези съюзи. И да правим така, че да не застрашаваме сигурността на нашата страна“, обясни Тричков.

Той подчерта, че продължаването на военния конфликт носи допълнителни икономически щети.

„Продължаването на този военен конфликт, чието прекратяване видяхме, че няма да стане с мерките, които бяха предприемани досега. Продължаването му означава допълнителни икономически щети върху целия континент, не само върху България. Така че ние смятаме, че той трябва да бъде прекратен колкото се може по-скоро със средствата на дипломацията“, каза той.

Тричков коментира и пропускането на руски самолет през българското въздушно пространство, който е участвал в гасенето на пожар в Сърбия. Според него рискът не е бил подценен.

„Не смятам, че има каквото и да е подценяване“, заяви депутатът.

На въпрос дали разполага с информация какво е видял или заснел самолетът и дали е предал информация в различни посоки, Тричков отговори:

„Аз лично не разполагам с информация, която да е обезпокоителна в това отношение.“

Той каза още, че няма информация дали самолетите цистерни, разположени на авиобаза „Безмер“, окончателно са напуснали България.

„Нямам информация дали са окончателно отлетели самолетите. Всичко зависи и от това какво би поискала американската страна и на какво основание, с какви мотиви. И съответно българската страна ще прецени също доколко има възможност съответни евентуални следващи искания да бъдат удовлетворени“, обясни Тричков.

Той направи разграничение между разполагането на гражданско и военно летище.

„Но това, което трябва да припомним отново, тъй като виждам, че все още има неразбиране в определени среди, е това, че има огромна разлика между 15 самолета на гражданско летище и 2 самолета на военно летище. На този случай се отдели много повече внимание, отколкото на първия - 15 самолета на гражданско летище, и получихме много повече упреци, което ми се струва, че е несправедливо и не отговаря на обективността“, каза депутатът.

В разговора беше засегнат и въпросът за евентуалното свикване на Консултативния съвет по национална сигурност заради напрежението с Иран.

Тричков заяви, че не би определил изявленията на Иран като заплахи.

„Вие използвахте думата заплахи, аз не бих използвал тази дума. Няма отправени заплахи от Иран“, добави Тричков.

Според него решението дали да бъде свикан Консултативен съвет по национална сигурност е в правомощията на държавния глава.

„Това дали ще бъде свикан Консултативен съвет по национална сигурност е преценка на държавния глава“, заяви той.