Експерт: Българските ученици не ходят на училище, а ходят до училище

Изследването PISA показва, че има един съществен проблем в българското образование. Не че не сме го знаели, но сега имаме данни за този проблем. Това е дисциплината. Оказва се, че един от големите проблеми е, че българските ученици не ходят на училище, а ходят до училище. И голяма част от тях не влизат в часовете, които ги затрудняват – респективно математика, български език и литература, английски език. Това заяви в „Денят започва“ по БНТ експертът в Института по образование на МОН Георги Стайков. По думите му около 40% от учениците посочват, че при възможност не посещават часовете, които са им трудни.

д-р Георги Стайков, главен експерт в Института по образование на МОН: „Не би трябвало да има деца, които да нямат познания по математика или по литература. Всяко дете може да се справи с учебния материал и всяко дете може да стигне поне до базови знания, а оттам да се надгражда. Същността на образователните системи, които са най-добри по света, е, че те не оставят нито едно дете назад.“

Според Стайков един от основните проблеми е и неравенството между училищата.

д-р Георги Стайков, главен експерт в Института по образование на МОН: „Ако си в добро училище, ще получиш добро образование. Ако си в лошо училище, ще имаш, разбира се, големи проблеми. Целта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е училището, което е най-близо до семейството, да бъде и най-доброто училище. Тоест да няма такава разлика между отделните училища и резултатите на децата.“

Той обърна внимание и на дисциплината в клас. 42% от българските ученици заявяват, че в часовете по природни науки е шумно и не могат да се съсредоточат. По думите му отговорността за образованието не е само на учителите.

д-р Георги Стайков, главен експерт в Института по образование на МОН: „Ако едно време 70% от родителите са се интересували от това какво прави детето в училище, сега процентът е 60%. Така че това е тяхната отговорност – тяхната като родители и тази на учителите.“

Той посочи, че според Андреас Шлайхер, един от създателите на PISA, само въпросът към детето „Какво прави днес в училище?“ може да подобри представянето му, а интересът към учебния материал и домашните работи води до още по-добри резултати. Според експерта българското образование трябва да се отдалечи от механичното зубрене.

„Вече фактите са навсякъде. Въпросът е как децата интерпретират тези факти, как боравят с тях и могат ли да ги приложат в живота“, каза Стайков.

Като пример той посочи задачи от PISA, при които учениците трябва да използват математически знания в реална житейска ситуация.

„Децата трябва тези факти да ги минат през житейска ситуация, да създадат връзката между тези факти и да вземат обосновано решение“, обобщи Георги Стайков.