Топлинният стрес в българските градове достига екстремни нива

Първото национално атрибутивно изследване, осъществено от изследователи от институт GATE и фокусирано върху топлинния стрес в България и българските градове, показва съществено нарастване на риска от екстремни горещини. Анализът разглежда не само температурата на въздуха, а комбинира температура, влажност, вятър и слънчева радиация, за да оцени реалното топлинно натоварване върху човешкия организъм.

Изследването анализира условията на национално ниво и в 10 български града – София, Пловдив, Плевен, Благоевград, Русе, Видин, Кърджали, Сливен, Варна и Бургас. Градовете са подбрани така, че да представят различни части на страната, релефни и климатични условия, близост до водни басейни и различни характеристики на градската среда.

Основни резултати

Топлинният стрес достига екстремни нива. През изследвания горещ период през 2025 г. индексът WBGT достига средно около 32°C за страната – с 2°C повече спрямо 2006 г., което го поставя в категорията „екстремен топлинен стрес“. Индексът UTCI достига 50°C – увеличение с близо 9°C.

Най-силната промяна се наблюдава вечер. Моделираните вечерни температури през 2025 г. са значително по-високи спрямо сравнявания период през 2006 г. Разликата достига +9,5°C в Плевен, +8,5°C в София и +7,5°C в Пловдив.

Вечерното охлаждане също се забавя. През 2025 г. дори в 20:00 ч. средната радиационна температура (MRT) достига около 45°C – близо 6°C повече спрямо 2006 г. Това показва, че нагретите сгради, настилки и други повърхности продължават да отдават топлина и след края на най-горещата част от деня.

Местоположението на града има значение. Градовете във вътрешността на страната показват по-големи разлики, докато във Варна и Бургас промяната е значително по-малка. Морското влияние, местните метеорологични условия и особеностите на градската среда са сред факторите, които определят топлинното натоварване.

Какво означава това за хората?

Температурата, която виждаме в прогнозата за времето, не показва сама по себе си как топлината въздейства върху човешкия организъм. 35°C не винаги се усещат като 35°C. Влажността, вятърът, пряката слънчева радиация и топлината, излъчвана от сградите и настилките, могат значително да увеличат топлинното натоварване.

Именно затова изследването използва международно признати индекси като WBGT, PET и UTCI, които комбинират тези фактори. WBGT се използва за оценка на риска при работа и спорт на открито, PET показва как човек усеща топлинната среда, а UTCI оценява нивото на топлинен стрес и свързания с него здравен риск.

Резултатите показват, че топлинният стрес вече достига екстремни категории, което прави адаптацията към горещините все по-важна част от защитата на здравето и устойчивото развитие на градовете.

Какво могат да направят общините и институциите?

Резултатите показват, че един риск не означава едно решение за всички градове. Необходими са локални данни и оценки, чрез които мерките да бъдат насочвани към местата и хората с най-висок риск.

Сред препоръчваните мерки са планове за действие при горещи вълни и системи за ранно предупреждение, създаване на охлаждащи центрове, охлаждащи системи със суха мъгла и пунктове за питейна вода, повече засенчване и градска зеленина, както и адаптиране на обществени сгради чрез охлаждане, добра вентилация и външно засенчване.

Необходими са също карти на зоните с висок топлинен риск, адаптиране на работното време и дейностите на открито в най-горещите часове и специални мерки за уязвими групи. Важна е и координацията между общини, здравни и социални служби, работодатели и неправителствени организации.

Локалните различия са ключови. Затова адаптацията към екстремните горещини трябва да отчита местния климат, градската структура, зелените площи и начина на използване на градската територия.

Изследването е ръководено от д-р инж. Лидия Витанова, изследовател в институт GATE и специалист по градски климат, топлинен стрес, климатично моделиране и градско планиране.