Виолета Комитова: Бетонните заграждения могат да бъдат по-подходящи в опасни участъци

Договорите за обществени поръчки, финансирани с публични средства, трябва да бъдат напълно прозрачни, а практиката един пътен ремонт да се разделя на отделни поръчки за асфалт, мантинели, маркировка и пътни знаци трябва да бъде прекратена. Това заяви бившият министър на регионалното развитие Виолета Комитова.

Коментарът ѝ идва след представените от институциите данни за обществените поръчки за мантинели. Според министъра на иновациите Иван Василев три обединения и една фирма са получили 99,6% от средствата, дадени от държавата за разглежданите обществени поръчки за мантинели.

Поръчка на Агенция „Пътна инфраструктура“ от април 2022 г., разделена на шест обособени позиции, първоначално е била с прогнозна стойност близо 254 млн. лева. Впоследствие договорите са били индексирани с още 161 млн. лева и общата стойност е надхвърлила 400 млн. лева, съобщи Василев.

Комитова заяви, че още през 2021 г. е поставила въпроса за начина, по който се възлагат договорите за поддръжка и ремонт на пътищата.

Като регионален министър тогава тя прекрати договори за текущ ремонт и поддръжка за около 2 млрд. лева.

По думите ѝ един от основните проблеми е разделянето на отделните елементи от пътния ремонт.

„Асфалтът е в една поръчка, мантинелите са в друга поръчка, пътните знаци в трета и маркировката в четвърта“, каза Комитова.

Според нея ремонтът трябва да бъде разглеждан като един цялостен строителен продукт, за който една компания носи отговорност.

„Как може един пътен ремонт да се прави на четири поръчки – асфалт, мантинела, маркировка и пътни знаци?“, попита тя.

Комитова твърди, че начинът на възлагане е довел до концентриране на поръчките за мантинели сред ограничен брой компании.

Според нея подобни зависимости има и при маркировката и пътните знаци.

Данните, представени от министър Иван Василев, показват висока концентрация конкретно при разглежданите поръчки за мантинели – три обединения и една фирма са получили 99,6% от средствата. Самият Василев обаче подчерта, че установяването на свързаности или концентрация само по себе си не доказва нарушение.

Комитова отиде по-далеч и определи участниците на този пазар като „монополисти“, организирани според нея по начин, наподобяващ картел.

Бившият регионален министър отправи критики и към нормативната уредба за ограничителните системи по пътищата.

Според нея тя поставя прекалено силен акцент върху еластичните предпазни огради и ограничава възможността в определени участъци да се използват бетонни заграждения.

Комитова защити тезата, че двата типа системи имат различни предимства и недостатъци и изборът трябва да зависи от конкретния участък.

„Всяко нещо има предимства и недостатъци“, заяви тя.

„Бетонните заграждения имат и предимства, и недостатъци, както и другите еластични огради. Например, ако трябва да защитим една колона на мост с еластична ограда, с мантинела, не можем да я защитим. ТИР от 30 тона, като се блъсне в еластичната ограда и събори колоната на моста, какво става? Можем да я защитим само с бетонни заграждения в опасни участъци. Практиката показва, че при бетонните заграждения има много по-малко смъртни случаи. Водачите се съобразяват с тях повече, пазят си колите, заобикалят ги. Ако случайно се ударят, те поемат по-сериозен удар, не като еластичните огради. Така че всяко нещо има предимства и недостатъци. Но да забраним изобщо бетонни заграждения – вие знаете, че в България никъде не поставяме такива. И това е вследствие на тази наредба“, коментира Комитова.

Тя постави и въпроса за изпитването и сертифицирането на мантинелите.

Вътрешният министър Иван Демерджиев също заяви тази седмица, че се проверява качеството на съоръженията. По думите му има съмнения, че част от тях може да нямат необходимите сертификати за качество, но изрично уточни, че към момента тези съмнения все още не са потвърдени.

Според бившия регионален министър един от начините за ограничаване на злоупотребите е пълната прозрачност при разходването на бюджетни средства.

Тя настоява за законодателни промени, чрез които договорите на компании, изпълняващи обществени поръчки, да бъдат публично достъпни.