Украйна иска реакторите от Белене, но сделка няма

Украйна все още проявява интерес към двата реактора, произведени за АЕЦ „Белене“, но към момента не може да се говори, че ги използва. Оборудването не е продадено, не е транспортирано до Украйна и не работи в Хмелницката АЕЦ.

Темата отново беше поставена от премиера Румен Радев след среща с началника на кабинета на украинския президент Кирило Буданов. По думите на Радев украинската страна продължава да настоява за закупуването на реакторите, а той е предложил те да останат в България. „Можем да ги направим в „Белене“ с Украйна, с помощта на Европейския съюз и на Съединените щати“, заяви премиерът.

Как се стигна до украинския интерес

През юли 2023 г. Народното събрание възложи на правителството да преговаря с Украйна за продажбата на оборудването. Идеята беше двата реактора ВВЕР-1000 да бъдат използвани за довършването на блокове 3 и 4 на Хмелницката АЕЦ. Украйна има изградена площадка, ядрена инфраструктура и действащ оператор, което прави проекта различен от започването на нова централа на празен терен.

Украинският парламент одобри покупката през февруари 2025 г. Според депутата Андрий Жупанин предложената от Киев цена е била 600 млн. долара, докато България е настоявала за почти 700 млн. долара. Българският парламент обаче беше поставил минимална продажна цена, близка до платените от държавата близо 1,2 млрд. лева.

През април 2025 г. тогавашният вицепремиер Атанас Зафиров обяви, че реакторите няма да бъдат продавани. Така украинското парламентарно решение остана без практическо продължение, а оборудването продължи да се съхранява в Белене.

Защо се твърди, че Украйна може, а България не може

Разликата не е в това, че Украйна вече е получила специално разрешение да въведе реакторите в експлоатация. Украинският парламент просто одобри покупка на оборудване за конкретен проект. В България самият проект „Белене“ беше прекратен като държавна инвестиционна инициатива, а през 2023 г. парламентът избра продажбата като вариант за изход от натрупаните разходи.

Допълнително усложнение са ограниченията за работа с руски компании. Реакторите са произведени от руския ядрен сектор, а „Атомстройекспорт“ притежава права и техническа роля по част от оборудването. Това не представлява абсолютна забрана за всякакви действия. През септември 2026 г. Министерският съвет предостави дерогация, за да може да бъде продължена преконсервацията на оборудването с руско техническо ръководство. Дерогацията обаче е за съхраняване и поддръжка, а не е решение за изграждане и пускане на централа.

За да заработи АЕЦ „Белене“, са необходими строителство на цялата централа, лицензиране, системи за безопасност, турбинно оборудване, електрическа инфраструктура, финансиране и отговорен оператор. Самите реактори са ключово, но не и достатъчно условие.

Какво следва

Българското предложение е вместо продажба да се търси съвместно изграждане на централата в България, като Украйна участва и получава електроенергия през Румъния. За тази идея все още няма обявени инвестиционна схема, окончателна цена, междудържавен договор или срок за строителство.

Затова точният отговор на въпроса е: Украйна не използва реакторите от Белене, а само е одобрила покупката им и продължава да проявява интерес. България също не е лишена завинаги от възможността да ги използва, но досега държавата не е взела окончателно решение да изгради централата и не е осигурила необходимата финансова и техническа рамка.

Източници: btvnovinite.bg, bta.bg, kyivindependent.com