Голямата интрига с малките партии

На финала на една пасивна и доста вяла от страна на основните играчи кампания, в която и ГЕРБ и БСП се държат като партии, чиято участ е вече предизвестена, големият печеливш и голямата изненада могат да се окажат малките партии. Това е основният извод, който се налага от националното представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено чрез пряко стандартизирано интервю в периода 28-30 септември сред извадка от 1100 пълнолетни граждани от цялата страна.

Избирателната активност бележи лек ръст в сравнение с началото на кампанията, основно заради ориентиране на част от колебаещите  се към партиите, които са близо до 4%-та бариера и са особено активни в дните непосредствено преди вота на 5 октомври. На база избирателите в България може да се очаква, че около 3 млн. 200 хил. до 3 млн. 300 хил. ще отидат до урните. Очакваната активност е по-ниска от тази на изборите през 2013г. и само силна мобилизация на гражданите в последните няколко дни, както и неизвестният брой гласуващи в избирателните секции в чужбина може да промени тази тенденция.
При тази избирателна активност и при регистрирания ефект от мобилизацията на малките партии, се очертава  следното разпределение на политическите сили:

ГЕРБ запазва солидната си преднина пред БСП, но без да я увеличава в хода на кампанията. Около 34% е вотът, на който партията може да разчита на изборите в неделя.

БСП има съвсем леко отстъпление от позициите си спрямо проучването на Алфа Рисърч в началото на кампанията. Тя запазва вота на традиционните си по-възрастни избиратели, но част от средното и по-младо поколение се преориентира към АБВ на Първанов или Движение 21 на Татяна Дончева. Въпреки сериозния спад спрямо предишните извънредни парламентарни избори през 2013 г., БСП остава втора политическа сила с около 19-20%  от твърдо решилите да гласуват.

Обичайно в последните дни на кампанията ДПС възвръща изключително високата мобилизация на своите симпатизанти, чиято концентрация продължава да бъде сред етническите малцинства и в строго  обособени секции. Към момента  ДПС събира около 12% от вота на потенциалните гласоподаватели  вътре в страната. За по-точна оценка на тежестта на Движението и бъдещата парламентарна конфигурация, към тях би следвало да се прибавят и около 80-100 хил. гласа от Турция, които е получавало през последните години. При тази хипотеза, то би достигнало докъм 15%. Евентуален по-висок вот от южната ни съседка може да повлияе както на избирателната активност, така и не резултатите на Движението.

Реформаторският блок (РБ) влезе със силен старт в кампанията, но не съумя да го трансформира в по-сериозна вълна на подкрепа и в момента гравитира около сигурните си 5.5%-6.5% подкрепа.  Успех за него е разширяването на влиянието към повече региони, а проблем –  липсата на сериозен пробив в исторически силни за традиционната десница големи градски центрове.

„България без цензура“ (ББЦ) потвърждава характеристиките  си на силен медиен феномен. След спада, последвал успеха му на евроизборите и отсъствието му от медийната сцена през летните месеци, в момента той отново се връща в играта и позициите му с РБ са на практика изравнени. Предимството на РБ е, че има по-голям твърд електорат, а на ББЦ, че може да привлече по-компактни групи избиратели в определени региони, които изследванията няма как точно да измерят. Все пак, независимо от амплитудите, ББЦ е почти сигурен участник в следващия парламент.

Оттук нататък следва голямата интрига. И трите партии, които са близо до 4%-та бариера – Патриотичен фронт (ПФ), Атака и АБВ бележат ясно забележим ръст в хода на кампанията. Поради неравномерното им регионално представителство и много малките разлики между тях, които на практика не надхвърлят размера на статистическата грешка, оценката за това колко и кои от тях ще преминат чертата е много трудна.

Най-стабилна и равномерно нарастваща изглежда подкрепата за ПФ, който ако запази настоящата си мобилизация от около 4.5% има най-големи шансове да попадне в 43-то Народно събрание.
Една седмица преди края на кампанията Атака и АБВ остават съвсем малко под 4%-та бариера, но с тенденция към ръст. Вотът и за двете формации е неустойчив  и се влияе от ситуацията и региона, поради което оценяваме като по-слаби, но не и изключени шансовете им за преминаване на бариерата.
Тенденцията за мобилизация на малките партии обхваща  и Движение 21 на Татяна Дончева, което може да достигне докъм 2%. Не са изключени шансовете на „Десните“ и Зелените също да се  доближат  до 1% подкрепа.

Анализът на динамиката на електоралното поведение сочи като най-вероятен шест партиен парламент и трудно съставяне на правителство.  При такава хипотеза ГЕРБ би имал около 98-100 депутата, БСП – 53-55, ДПС – 44-46, РБ и ББЦ – по 16-18 всяка. Шестата партия, към момента, най-вероятно  Патриотичния фронт – 12 народни представители. Битката обаче както за шестата партия, така и евентуално за седми-осми участник в 43-то Народно събрание може да се окаже твърде оспорвана.

Вероятността в парламента да попаднат  повече от шест партии би намалила тежестта на най-големите парламентарни групи и би поставила на още по-сериозно изпитание математическите и политически конфигурации за съставяне на правителство.

Настоящото изследване е част от регулярния мониторинг на обществено-политическите нагласи на агенция Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се провежда със собствени средства. Изследването е проведено в периода 28–30.09. 2014г. сред 1100 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.