Бумащината в НОИ остава въпреки електронния болничен лист

Бумащината в НОИ остава въпреки електронния болничен лист, отбелязва "Сега"
Широко рекламираното облекчение, според което от 1 януари лекарите подават по електронен път болничните листове в НОИ, се оказа пресилено. Работодателите ще продължават да носят на ръка в осигурителния институт куп други документи, които съпътстват болничните. Тази бюрокрация ще остане в сила поне още една година, установи проверка на "Сега" . Още по-абсурдното е, че има изрично изискване една от декларациите да се подаде на електронен носител, а останалите документи - на хартия.
От началото на годината лекарите подават болничните чрез специален софтуер. Но освен това издават и хартиено копие, което пациентът носи на шефа си. Работодателят досега трябваше да предаде болничния в НОИ заедно с няколко декларации. Сега ще носи само декларациите, а хартиения болничен ще трябва да пази в архива на фирмата 3 години. От 2016 г. се очаква системата за издаване на листовете да стане изцяло електронна, като и фирмите да имат възможност да пращат в НОИ необходимите документи по електронен път. Едва тогава времето за изплащане на обезщетенията ще се скъси три пъти - от 15 до 5 дни от подаването на данните от страна на работодателя.

Държавният дълг се повиши до 23,1% от БВП, пресмята "Труд"
Държавният дълг се е повишил до 23,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през ноември м.г. по данни на Министерството на финансите. Към този момент задълженията на страната са достигнали 9,59 млрд. евро (18,77 млрд. лв.). От тях близо 4 млрд. евро са вътрешен дълг, а външният e 5,57 млрд. евро.
Данните на финансовото министерство показват още, че 58,8% от държавния дълг е в евро, а 30,8 на сто е в националната валута.
За сравнение през същия месец на 2013 г. държавният дълг на България е бил 6,78 млрд. евро (13,27 млрд. лв.), или едва 16,8 на сто от БВП.

ГЕРБ пробва 2 в 1 наесен - местен вот и референдум, разкрива "24 часа"
Ръководството на ГЕРБ сериозно клони към варианта местният вот през есента да се съчетае с референдум за изборните правила.
Ето защо юристите на управляващата партия засега няма да пишат промени в кодекса на Мая Манолова, казаха пред "24 часа" от централата на Бойко Борисов.
Референдумът, за който след призива на президента Росен Плевнелиев бе събрана подписка по времето на кабинета "Орешарски", е едно от предизборните обещания на ГЕРБ. След като консултират с останалите парламентарни партии идеята за вот 2 в 1 наесен, ще се сформира екип, който да направи само козметични промени в кодекса "Манолова", касаещи общинските избори.
Единствената съществена сред тях ще е корекция на прага за избор на съветници, твърдят източниците ни. В ГЕРБ са категорични, че сегашният от 7 процента не е подходящ за този тип избори, тъй като ще доведе до масово пренареждане на листи.

Бонуси само за факултети отличници, разкрива "Стандарт"
Парите, отпускани от МОН за качество на обучението, ще отиват само във факултетите отличници. Досега практиката беше тези пари да отиват в университета, а той сам да решава как да ги разпредели. Министър Тодор Танев обаче е подготвил проект за постановление, с което парите ще отиват само във факултета, в който се преподава специалността, получила висока оценка по рейтинговата система.
Парите за качество са около 26 млн. лева, като са направени и други промени в критериите, по които те се отпускат. Завишава се тежестта на научната дейност, като тя вече се оценява с по-голям брой критерии. При вузовете по изкуствата, които не правят наука, се увеличава тежестта на оценката, получена от Националната агенция за оценяване и акредитация. За останалите университети тя е 25% от цялостната оценка, но при висшите училища по изкуства ще бъде 50 на сто. По-малка ще бъде тежестта на осигурителния доход на завършилите студенти - от 15 тя пада на 5 на сто.

Учителите по литература – най-работливи, пише "Монитор"
Учителите по български език и литература са най-натоварени. Те работят по 49 часа на седмица, което означава, че работният ден на педагозите е почти десет часа. Най-много време – 24 часа, те отделят за преподаване в клас. Това става ясно от проучването за четивната грамотност на шестокласниците, проведено съвместно от Центъра за контрол и качество на училищното образоване и фондация „Заедно в час”.
Освен да преподават, учителите прекарват 12 часа в планиране и подготовка на учебните часове, както и пет часа за административни задължения в училище. За индивидуални консултации с учениците и извънкласни дейности посвещават 8 часа.
Положителното е, че все по-голямата част от педагозите преподават интерактивно – задават въпроси на учениците, а те отговарят. Този стил прилагат 75% от учителите. Всеки четвърти обаче изнася урока си под формата на лекция, а учениците слушат или си водят записки.