ДПС иска да завладее територията на опозицията (обновена)

Наближават местните избори и ДПС иска да завладее територията на опозиция. Така бившият образователен министър Сергей Игнатов коментира заявените намеренията на ДПС да иска вот на недоверие заради изказване на здравния министър Петър Москов. 

Според Игнатов, цитираните от ДПС думи на министър Москов са извадени от контекста. Никой в Народното събрание не подкрепи ДПС в тази инициатива. 

„Още не са изтекли 100-те дни толерантност към правителството. Обяснихме го това на ДПС”, заяви Любен Дилов – говорител на парламентарната груба на Български демократичен център, обяснявайки мотивите защо не са подкрепили Движението.

Освен това, според Дилов, поведението на министъра не е символ за секторната политика. 

„Реформаторите вдигат най-много шум за реформи, засега повече във Фейсбук, отколкото под формата на законопроекти. Но ние наистина очакваме някаква активност, по която да съдим”, заяви Любен Дилов.
На подобно мнение е и бившият вътрешен министър Румен Петков. 

„При положение, че са минали месец и половина-два, да се тръгва да се иска оставка? Този стремеж днес да се самодокажем, не мисля, че е продуктивен и не мисля, че може да ни даде каквото и да е”, заяви Румен Петков.

С опита си да инициира вот на недоверие ДПС цели да се легитимира отново като основна политическа сила. Ръководената от Лютви Местан партия прави и всичко възможно, за да запази кадровите си назначения в държавата и тези процеси ще продължат, защото в противен случай движението рискува да изпадне в още по-тежка политическа изолация, а това ще доведе и до негативни за него изборни резултати, коментира Петков.

Според него, парламентът има шанс, за пръв път от години, да се фокусира върху значимите за обществото проблеми, които са бавени през годините и, които ако сега не започнат да се решават, нищо добро не ни чака.

Заместник-председателят на АБВ коментира и планираната съдебна реформа. „Ще участваме много активно в подготовката на цялостната нормативна уредба. Нашите очаквания са министърът да представи пред парламентарната ни група и цялото ни ръководство своята визия за времевото  разположение на реформата. Кое се нуждае от законови промени и в какви параметри? Кое се нуждае от правителствени инициативи? И най – важният въпрос, как това се субординира с конституцията? Защото има един куп въпроси, за които достатъчно сериозни и авторитетни юристи казват, че те не могат да се реализират без конституционна промяна“, посочи Петков.