Седмицата 9-15 февруари: Примирие, тероризъм, нов дълг

Големите теми за войната в Украйна и ислямския тероризъм в Европа и тази седмица заковаха вниманието на световната общност. На родна почва пък духовете бяха разбунени от перспективата за огромния заем от 16 милиарда евро, пожелан от правителството, чието изтегляне Комисията по бюджет и финанси в парламента подкрепи „на косъм“.

След рекордни 16-часови преговори в Минск представителите на „нормандската четворка“ - руският президент Владимир Путин, украинският му колега Петро Порошенко, германският канцлер Ангела Меркел и френският държавен глава Франсоа Оланд, се разбраха за установяването на примирие в Донбас. Светът следеше със свито сърце часовника по време на проточилите се цяла нощ разговори, а когато още на първия час Порошенко напусна залата и се качи на горния етаж в Двореца на независимостта, някои медии побързаха да обявят, че надеждата за мир попада и окончателно ще заговорят оръжията. Оказа се обаче, че той се е отлъчил само за телефонен разговор с Генералния щаб на Украинската армия. На кантар беше и въпросът дали лидерите на сепаратистите от Донецката и Луганската народна републики ще положат подписи под документа.

В крайна сметка в първата половина на четвъртък се разбра, че страните в конфликта са се договорили за „глобално политическо урегулиране на кризата в Украйна“, като бъде проведена и конституционна реформа, отчитаща интересите на населението в Донбас. Постигнато бе съгласие украинското тежко въоръжение да бъде оттеглено от сегашната линия на съприкосновение, а това на опълченците – от линията, утвърдена в приложение към споразумението от Минск 1 - от 19 септември. Подписани бяха два документа, с които да бъдат решени комплекс от въпроси, свързани с дългосрочното политическо урегулиране. Сред тях е решаването на погранични и хуманитарни въпроси, въвеждането в действие на по-рано приет закон за особения статут на Донецката и Луганската територии. Също и за помилване, амнистия, забрана за преследване и наказване на лица, свързани със събитията в региона, размяната на заложници и т.н.

Предвижда се и възстановяване на контрола на Украйна над границата. То трябва да започне след местните избори и да приключи до края на годината. „Още веднъж искам да призова двете конфликтуващи страни колкото се може по-бързо да прекратят кръвопролитието и да преминат към реалния политически процес за дългосрочно урегулиране“, каза Путин. А режимът на прекратяване на огъня влезе в сила от полунощ на 15 февруари и до момента, като се изключат някои локални обстрели, като цяло се спазва. Докога – ще видим.

Снощи с изстрели в датската столица Копенхаген друга глобална опасност напомни за себе си. Стрелба по заведение, където се провеждаше дискусия за ислямизма с участието на френския посланик в страната и на шведския карикатурист Ларс Вилкс, изобразил преди няколко години пророка Мохамед като бездомен помияр, завърши с труп на мирен гражданин и трима ранени полицаи. Часове по-късно изстрели по местна синагога донесоха нова жертва и пратиха още двама пазители на реда в болница. Те са с огнестрелни рани по ръцете и краката, но опасност за живота им няма.

Призори мъж, открил огън по участниците в спецакцията, бе застрелян и датската полиция обяви, че той най-вероятно е извършителят на двете терористични атаки, между които има връзка. Самоличността му е известна на службите, но освен факта, че е родом от Копенхаген, към момента за него нищо друго не се разкрива. Дори не е еднозначно ясно дали нападателят е вълк единак или терористите са били двама.

Междувременно в страната бе обявена най-високата степен на опасност от терористични атаки, а в съседна Германия властите отмениха карнавала в град Брауншвайг заради сигнал, получен от надеждни източници на силите за сигурност, че се подготвя ислямистки атентат. Така събралите се за събитието близо 60 000 души в центъра на града бяха предупредени да се разотиват по домовете и по родните си места.

Заемът от 16 милиарда лева предизвика пък остри реакции сред опозицията у нас, която припомни какви брожения и протести роди далеч по-малкият заем от 1 милиард на кабинета „Орешарски“. Финансовият министър Владислав Горанов помоли колегите си да не правят политика по линия на финансовите решения за държавата и определи това за тегленето на нов заем като “полезно, разумно и при добри условия”.

Депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Български демократичен център подкрепиха решението за новия дълг, докато народните представители от БСП и ДПС гласуваха против. Левицата предупреди, че ще сезира Конституционния съд, ако държавата изтегли заема, решението за който е взето в нарушение на Конституцията и зад гърба на Народното събрание - още повече, че липсват аргументи и обяснение за какво ще се харчат тези пари. “Сериозно ли е в който и да е парламент за няколко часа да се вземе  отношение по силно специализирани юридически текстове от международно финансово право? В коя цивилизована държава се подхвърлят заеми за 8 млрд. евро в последния момент?”- попита Румен Гечев. Той изчисли, че става дума за около 10 000 лв. на всяко живородено дете в България, които ще трябва да плаща през следващите десетилетия.

Днес в предаването „Неделя 150“ финансовият министър Горанов отново коментира темата. Според него ратификацията се налага, за да се осигури ресурс, с който държавата „да финансира задълженията, които вече е поела, и да плаща пенсиите, тоест да финансира дефицита, да финансира превишението на разходите над приходите”. И че до 2017 г. българската държава трябва да си плати, да си върне дългове в размер на 6 млрд. евро. Горанов оредели спекулациите, че финансовият министър или правителството, взимайки дълг, си осигурява някакъв комфорт да харчи, като неточни, защото „разходите в българския бюджет се гласуват от Народното събрание и те не могат да бъдат надхвърлени нито с лев”. Той наблегна на факта, че „дългът е следствие, той не е причина за каквото и да било в нашата икономика” и отбеляза, че „оттук занапред, ако някой иска да водим сериозна дискусия за публичните финанси, тя трябва да се структурира около това трябва ли бюджетът да бъде с дефицит, трябва ли да харчим повече, отколкото изкарваме, трябва ли да си събираме приходите и по какъв начин“. Тогава вече темата за дълга щяла да отпадне от само себе си... Кога – едва ли ще дочакаме.