България ще разшири взаимодействието си с другите научни екипи и да продължи активното си участие в научната антарктическа програма. Тясното сътрудничество с всички други страни в подкрепа на целите на Договора за Антарктика и за укрепване на системата на Антарктическия договор в помощ на науката, научните изследвания и устойчивото развитие, е наш приоритет. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев в приветствието си към участниците в 38-то Консултативно съвещание на държавите по Договора за Антарктика. България е домакин на високия форум, в който до 10 юни участие ще вземат повече от 400 делегати от 50 държави.
Гордея се, че България е една от малкото страни в Югоизточна Европа, която има своя собствена научна база на Ледения континент, каза президентът, който е патрон на събитието. Държавният глава определи Договора за Антарктика като правен акт с историческо значение за опазване на най-ценния за човечеството резерват – Антарктика.
„Страните по Договора са с различни правни системи и форми на управление, с разнообразни национални, религиозни и културни традиции. Всички ние сме обединени от обща цел - развитие чрез свобода на научните изследвания в Антарктика, в отговор на интересите на науката и за просперитета на нашия глобален свят“, каза Росен Плевнелиев.
Президентът посочи антарктическата система като един от най-добрите примери за успешно международно сътрудничество и открои основополагащите ценности на Договора за Антарктика. Сред тях са използването на Ледения континент изключително за мирни цели, демилитаризация на южния полярен регион и международно сътрудничество, които и пълна свобода на научните изследвания и на обмена на информация.
„Сътрудничеството отдавна вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Нито една нация, независимо от политическата си воля и икономическа сила, не би могла да се справи сама с глобалните проблеми и предизвикателства“, подчерта още президентът пред делегатите на форума. Росен Плевнелиев напомни, че климатичните промени са в челните места на световния дневен ред, заедно с недостига на ресурси и внедряването на нови, природосъобразни технологии.
„Изправени сме пред сериозни предизвикателства и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме отговорността на следващото правителство или на следващото поколение. Само чрез сътрудничество, само с обединени усилия, само с обща воля, ние можем да постигнем устойчив прогрес“, каза държавният глава.
България е активен пълноправен член на Договора за Антарктика, а екипите на 23 български полярни експедиции работиха редом с учени от водещите страни, сложили подпис под Договора в далечната 1959 г. Страната ни има добра репутация и е доверен партньор във всички международни научни програми, посочи още Росен Плевнелиев.
Президентът допълни, че редом с българските учени в българската научна полярна база „Св. Климент Охридски“ изследвания са провели и учени от Испания, Португалия, Германия, Южна Корея, Япония, Аржентина, Чили, САЩ, Канада, Монголия, Турция, Люксембург и Република Македония.
„По този начин българските учени допринасят за решаване на глобални научни проблеми“, подчерта Плевнелиев.
Държавният глава обяви, че към момента български имена носят над 530 географски обекта в Антарктика, като голяма част от тях са уникални.
„Вярвам, че всички ние споделяме една обща кауза – да съхраним този уникален континент. Именно затова се гордея, че България е страна домакин на този форум. Днешният форум е и високо признание за успеха на българската Антарктическа научна програма и за ценността на постигнатите от нашите учени резултати“, каза още президентът.
Делегатите бяха приветствани и от министрите на външните работи Даниел Митов, на околната среда и водите Ивелина Василев и на туризма Николина Ангелкова. Заедно със съвещанието в София ще се проведе и 18-та годишна среща на Комитета за опазване на околната среда.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА