Христо Иванов се надява ВСС да излязат от ролята на цензори

„В съдебната власт има твърде много страх, чинопочитание, твърде много несмеене да се вземе думата и да се говори. На заседанието вчера Висшия съдебен съвет/ВСС/, като еманация на административната номенклатура, показа именно това.“ Това заяви по БНР министърът на правосъдието Христо Иванов.

Вчера кадровиците отделиха над час, за да обсъждат реплика на правосъдния министър, че обсъждането на съдебната реформа с пловдивски съдии преминало като "партийно събрание в Северна Корея".

„Може би е било неадекватно моето сравнение за това, което се случи в Пловдив. Аз казах на колегите, че по никакъв начин не искам да ги обидя. Ценя мненията им, дори да не сме съгласни по конкретни точки./…/ Но на ниво ВСС наистина се потвърди този „севернокорейски“ образ, защото тази все по-дълбока загуба на връзка с реалността, която виждаме - това вживяване в ролята на някакви цензори, тази фелдфебелщина, която през цялото време излиза на преден план, тия доста авторитарни комплекси на мнозинството, които избиват. Тези хора не осъзнават какъв проблем съм им“, коментира Христо Иванов.

Мнозинството във Висшият съдебен съвет (ВСС) излезе с позиция, че само Велико Народно събрание (ВНС) може да го реформира. Отрицателна позиция по предложенията за реформа в съдебната власт дадоха преди дни и от Асоциацията на прокурорите.

„Всичко това започва да изглежда така, че едни хора просто се борят за столовете си и за удържането на статута си на привилегировани членове на съдебната номенклатура. Не изглежда добре. Не е въпросът да намерят едно позитивно нещо в толкова голям законопроект, самите те да направят предложение за неща, които трябва да се случат. Всичко беше „не“, „не“, „не“. Не е удържима позиция това, при положение, че за всички е видно,че реформа трябва да има, най-вече в прокуратурата“, заяви правосъдния министър.

Според него необходимостта от реформа в прокуратурата е сериозна и тя ще става все по-ясна, включително и от гледна точка на международните констатации:

„Прокурорите трябва да излязат от това състояние на атомизация и на този похлупак на страха от номенклатурата и да говорят.“