Бившата шефка на Административен съд-Варна няма да влезе в затвора за подкуп

ВКС потвърди присъдата на бившия председател на Административен съд – Варна Анелия Цветкова – 3 години лишаване от свобода при отложено изпълнение за срок от 5 г., 10 000 лв. глоба и лишаване от право да заема длъжност в органите на съдебната власт за срок от 3 г.

Тричленен състав на Върховния касационен съд, Трето наказателно отделение, остави в сила решението по въззивно наказателно дело от общ характер на Софийския апелативен съд (САС). С акта на САС е потвърдена присъдата на Софийския градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Анелия Цветкова за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

Подсъдимата Цветкова е призната за виновна в това, че на неустановена дата в периода края на юни – началото на юли 2008 г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – председател на Административния съд – гр. Варна, поискала дар от 10 000 лв. и на 17.07.2008 г. получила чрез Стефан Стефанов такъв от 10 000 лв., какъвто не й се следва от „Атанасов инвест” ЕООД, за да извърши действия по служба – да бъде решено в полза на „Атанасов инвест” ЕООД адм. дело № 1498/08 г. по описа на АС – гр. Варна, поради което и на осн. чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, глоба в размер на 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжност в органите на съдебната власт за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. С потвърдения от ВКС акт Цветкова е призната за невиновна в това, че на неустановена дата в края на юни – началото на юли 2008 г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – председател на АС – гр. Варна, поискала дар от 60 000 лв. и получила 30 000 лв., какъвто не й се следва от „Атанасов инвест” ЕООД чрез Стефан Стефанов, за да извърши действия по служба – да пренасрочи от 25.09.08 г. за 22.07.08 г. и да бъде решено в полза на „Атанасов инвест” ЕООД адм. дело № 1361/08 г. по описа на АС – гр. Варна, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК.

По отношение на касационния протест на прокуратурата срещу присъдата в оправдателната й част в мотивите на съда пише: „В своята практика ВКС нееднократно е акцентирал, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи избирателно събиране на доказателства, липса на източници за установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени средства. В случая, съдилищата по фактите, в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Аргументацията, залегнала в касационния протест и този, предизвикал въззивната проверка, както и в пледоарията на прокурора пред САС, е крайно хипотетична, за да игнорира доказателствения анализ на предходните съдебни инстанции и да предизвика отмяна на съдебното решение с връщане на делото за ново разглеждане и осъждането на Цветкова по обвинението по първия пункт на обвинителния акт”. Според върховните съдии задълбоченият анализ на събраните по делото доказателства за: процесуалното развитие на делата, образувани на доклад на Цветкова и засягащи обвинението; движението по дати на конкретни парични средства по банковата сметка на „Атанасов инвест” ЕООД; свидетелските показания на Ат. Атанасов, Ст. Георгиев и П. Кавръкова за момента на изтегляне на сумата от 30 000 лв., предназначена за частично заплащане на адвокатския хонорар и предаването и на Г. Стефанов, съпоставени с отричането от страна на Г. Стефанов да е получавал такава сума и непоследователните показания на Ст. Стефанов, че същата сума е предал на Цветкова, са довели до направения от съдилищата по фактите извод, че обвинението за поискан подкуп от 60 000 лв. и получен такъв от 30 000 лв. е недоказан, поради което подсъдимата е оправдана. При възприетите влошени отношения между Цветкова и Ст. Стефанов и невъзможността да се проверят свидетелските показания на същия чрез други доказателствени източници, в това число за движението на парите и възможността да се проследи решаването по същество на инкриминираното в обвинителния акт дело № 1361/08 г., насрочено на 22.07.08 г., осъдителна присъда срещу Цветкова по този пункт на обвинението би почивала на предположения, което е недопустимо по силата на чл. 303, ал. 1 от НПК.

Върховният касационен съд не приема за основателни оплакванията в касационната жалба на Анелия Цветкова, че тя и защитниците й не са получили отговор на възраженията относно доказателствената годност на веществените доказателствени средства (ВДС), изготвени въз основа на експлоатирани специални разузнавателни средства (СРС). В мотивите на решението на ВКС пише: „В настоящия случай СРС са експлоатирани в една от хипотезите, съставляващи изключение от общите правила на реда за прилагане на СРС – по реда на чл. 18 от ЗСРС – непосредствена опасност от извършване на тежко умишлено престъпление, за която конкретните мотиви се съдържат в самите искания до министъра/зам.-министъра). Касае се до вмешателство в упражняването на конституционно установени права на гражданите, като за да бъде спазен стандартът на защита, е необходима съдебна санкция, която в случая е последващ съдебен контрол. Чл. 18 от ЗСРС предвижда самостоятелна и изключителна хипотеза на допустимост на прилагане на СРС, при която процедурата по разрешаване е съкратена, именно поради предпоставките за допустимост – възникване на непосредствена опасност от извършване на тежко умишлено престъпление. В този случай е предоставено правомощие на орган на изпълнителната власт да разпореди ограничаване на конституционни права на гражданите, без предварително разрешение на съд. Поради ситуацията на непосредствена опасност и изискването за бързина е предвидено отклонение от общия ред на разрешаване използването на СРС, а това отклонение от общия ред не препятства използването на резултатите от прилагането им в процеса на доказване в наказателното производство, доколкото е установен последващ съдебен контрол. Даването на разрешение за прилагане на СРС от съответния съд post factum има като последица саниране на извършените действия и допустимост събраните данни да имат доказателствено значение. В допълнение, двете съдебни инстанции внимателно са изследвали процедурата по разпореждане за прилагане на СРС и последващо одобрение от съда, както и са изложили мотиви за наличие на предпоставките на тази изключителна хипотеза и за осъществяване на фактическия състав на правомерно използване на СРС”.