2/3 от медиите спазват закона за изборите

Две трети от медиите спазват изискването за публичност на условията за отразяване на предизборните кампании, се посочва в мониторинга на „Прозрачност без граници“.

Сравнителният анализ на резултатите от проверки, извършени през 2014, 2013 и 2011 г., показва че е налице определена тенденция за повишаване на дела на медиите, които спазват изискванията на закона, като това все още не е утвърдена практиката за всички медии.

Публичността и прозрачността на финансовите взаимоотношения между медиите и партиите, коалициите и инициативните комитети е един от ключовите инструменти за гарантиране на почтеност и равнопоставеност в предизборната надпревара.

„Прозрачност без граници“ извършва наблюдение на прилагането на законовите разпоредби, свързани с осигуряване на публичност и прозрачност върху финансовите средства, които изразходват във връзка с медийния компонент на предизборните кампании на партиите.

За целта са проверени 258 национални и регионални медии,

като 70 са национални медии и разпространявани в национален обхват, както и 188 регионални и местни медии.

Една от водещите максими в изборния процес е че публичността в работата на изборната администрация е предпоставка за прозрачност на изборите. Създаването на гаранции в тази насока е препоръка, която Асоциация „Прозрачност без граници” извежда на преден план във всички предходни мониторингови доклади и в своите препоръки за промяна в изборното законодателство.

В резултат на това през 2011 година в

Изборния кодекс бяха въведени изисквания за създаване на публични регистри

на наблюдателите, на застъпниците, за жалбите и решенията на изборната администрация и единен регистър за финансиране на предизборните кампании.

В рамките на предизборната кампания основното внимание на експертния екип на организацията беше фокусирано върху публичността на регистрите на наблюдателите, на застъпниците и на жалбите.

На проблема с неспазването на изискванията за незабавно публикуване на информация в регистрите следва да се обърне внимание предвид факта, че в момента ЦИК не е свръхнатоварена с дейност по регистриране на застъпници (тъй като това се извършва децентрализирано от съответните ОИК), а е ангажирана само с действия по регистриране на наблюдатели.

По своя характер забавянето представлява препятствие пред наблюдението на предизборната кампания и пред по-нататъшното организиране на дейността на наблюдателите в изборния ден.

10 дни преди провеждането на изборите организацията не може разполага с официален документ,

който да послужи на нейните наблюдатели при контактите им с институциите и представителите на партиите. Констатираното забавяне поставя организацията в невъзможност да извършва своята дейност.

Недотам стриктното изпълнение на изискването за поддържане на актуална информация в регистрите, предвидени в Изборния кодекс, се констатира не само по отношение на работата на ЦИК, но и на отделни общински избирателни комисии.