Кой гризе Витоша?

Гризе я управленското безхаберие. Законодателните абсурди. Еколозите рекетьори. Малки и големи кметове, главни и не толкоз главни архитекти. Кметските служби, които дават визи и разрешения за строежи.

Това пише в анализ за в. „Труд“ Димитър Шумналиев.

Как пък за четвърт век не се намери един премиер, една властова воля, министър или председател на Народното събрание, които да разберат състоянието на планината, да осъзнаят нейното дълбоко заболяване и след законовата диагностика да ударят шамар на рекетьорите. Днес Витоша страда от интереси и лобита. Тя обслужва голямото пълнене на гушите, което се нарича далавера. Не обслужва града, неговата природа, нейния въздух. Макар и на една ръка разстояние, Витоша не радва софиянци, не им предлага писти, нови трасета, нови съоръжения. Двайсет и пет години тя страда, а тарикатите я обладават, заселват, превръщат в клоака.

Гризат я така наречените защитници на природата. Държавата и нейните органи не направиха опит да различат естествените, искрено загрижените приятели на планината от т.нар. еколози на мангизите. Зелените рекетьори гризат любимата ни Витоша, за да си пълнят любимите гуши. Мишоци като Тома Белев осъзнаха, че любовта към планината може да носи пари. Основаха какви ли не фондации, фирми, кръжоци, протестни мрежи и протестни зависимости, за да спасяват бръмбари, пчели, марокански мухи и червеногуши гъски, но не и жаждата на софиянеца за повече планина. Витоша е в окаяно положение тъкмо защото нито една управленска воля не смее да се противопостави на бодрите екологични постулати - това е, защото властта се бои от екологичните движения, както клекшоповете се боят от Волен Сидеров.

Тъкмо това безхаберие застопори десетки проекти и десетки инвестиции. Нещо повече - вместо да ги вкара в салоните на Темида, Министерството на околната среда и водите финансира т.нар. еколози. Храни ги с нашите левове. Брюксел стимулира решенията на МОСВ, защото до Брюксел стига изкривена информация. МОСВ лъже Брюксел, както образователен министър лъже историята.

Колко време и колко капани още ще трябва да изживеем, за да видим осъществени идеите на „Витоша ски”? Проектът за развитие на туристическа и ски зона „Алеко” например. Предвидена е подмяна на всички съществуващи стари лифтове с нови, обща дължина 21 километра. Ще бъде възстановен Княжеският лифт. Вместо до „Копитото” ще стига до „Ветровала”. На мястото на стария Драгалевски лифт ще се появи кабинков, ще вози софиянци до стената на „Щастливеца“. Ще бъдат маркирани и обезопасени над 17 км ски писти. Защо управленският механизъм не даде светлина за този проект още утре? Защо не зашлеви екологичната спирачка, която всъщност зоби?

Витошките скиори чакат с часове за един шус, както чакат с часове в Банско, защото и там тантурести еколози, любимци на властта, спряха втория лифт и другите удобства, които „Юлен” е финансово готов да обезпечи. Тук Цеко Минев, шеф на федерацията по ски, може с часове да ви информира и с часове да вади доводи, експертизи, банкови обезпечения, с които да облекчи мъката на скиорите. Само че МОСВ и неговите обезпечения предпочитат да пазят лобитата си. Нито един премиер от четвърт век насам не се поинтересува как в европейските зимни курорти се постигна равновесие между новите технологии и уважението към природата! Как станаха любими средища с модерни съоръжения, хотели, транспорт. Как се прокараха пътища и трасета, които не бъркат в здравословното състояние на природата. Как модерните лифтове не влияят на съня на мароканските пчели, боянските мухи и червеногушите тъпанари. Как носят доходи.

Докато пазим Витоша, тя умира. Дедите са я обичали повече от нас. През 1938 г. столичните общинари гласуват идеята за т.нар. Витошки клин. Забележете - 1938-а! Заработва програма за „облекчение на навлизането на чистия въздух от планината към града”. Към програмата се включват архитекти, градостроители, адвокати, нотариални бюра, както и учени, „изследователи на въздушните течения в Софийското поле”. Изработват се карти. Съборени са тухларни, горенето на дървените въглища се забранява. В подножието е въведено вето за строеж на триетажни къщи. Етаж и половина, толкоз. Проектираните в полите на Витоша административни сгради се вкарват в града. За да се отвори пътят на въздуха към столицата.

Южният парк е проектиран като най-широката и най-близка до подножието на планината врата. Най-прекият клин в града. Програмата напредва. В подхода, наречен „Погребите”, са съборени военните складове, сринати са изоставени фабрички, тухларни, рухнали къщи, а мераците за висок строеж над „Лозенец” - отхвърлени. Връзката с Южния парк е осигурена. Витошкият клин се забива в столицата. Макар и за кратко, софиянци дишат най-вкусния въздух в града.

Предизвестената смърт се случва в годините на избухналата демокрация. За има-няма двайсет години Витошкият клин умря. Вместо гората да навлиза все по-дълбоко в града, стана обратното. Бетонът нахлу в планината и краят му не се види.

Кметове, архитекти, мутри и армия от „наши хора” преобърнаха модела. Още в годините, когато наивниците правеха митинги, тарикатите правеха далавери. По времето на прословутия премиер Жан Виденов стотици декари от Витоша бяха предоставени на частни лица, за дребни пари те купиха „земеделски” земи, които преактуваха. Парцелите около комплекса „Камбаните” бяха продадени за десет стотинки квадратния метър. А стотиците декари бяха „земеделски земи”, защото, както е известно от памтивека, във Витоша се ширят необятни стопански полета. Нещо като втора Добруджа, но при други обстоятелства.

Някога на Витоша светеха десетина лампи. „Копитото“, „Щастливеца”, пет-шест хижи. Днес планината свети като коледна елха. С всеки изминат ден бетонът пълзи нагоре. Планината вече няма подножие. Има огромен обръч от цимент. Комплекси от затворен тип. Мутренски наблюдателни кули - понеже мутрите са свикнали да гледат на живота отвисоко.

Вместо чист въздух Витоша праща към града миазми. Новите къщи на новите тарикати са на септични ями. Днес София не диша планински въздух. Тя диша онова, което произвежда гигантската тоалетна.

Един посланик, за по-голяма яснота Джеймс Пардю, ни учеше как да си пазим градинките. И тъкмо той с постановление на съответното българско правителство заграби 64,5 дка от Южния парк, за да си построи амбасадата. От братска Америка дойдоха специалисти, замериха със суперапаратите си къде е най-чистият въздух в София. Братски отсякоха: в Южния парк. И Джеймс Пардю още по-братски си отсече необходимите декари.

Да се радваме, че от Витоша все пак пристига нещо. Почти всяка вечер илюминации за откриването на нов ресторант, нов хотел, нов комплекс от затворен тип. Където, между другото, живее и президентът ни. Понеже се слави със силно развита екологична нетърпимост.