23 май 2002 г. Йоан Павел II идва в България

На 23 май 2002 г. Йоан Павел II идва в България.  Апостолическото поклонничество на папата е 96-тото посещение на главата на Римокатолическата църква извън Италия и първо по рода си в България. То продължава до 26 май 2002 г. Провежда се под мотото: "Ще вървя в Твоята светлина!".

 Преди да пристигне в България, папата е на официално посещение в Азербайджан на 22 май 2002 г.

Папата пристига в България по покана на Католическата църква в България и на българската държава. Поклонничеството е с много голямо значение за България, понеже се прекратяват окончателно инсинуациите с "българската следа" по време на атентата срещу Йоан Павел II. Той при срещата си с президента Георги Първанов уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г. След посещението на Римския епископ, по време на което България е в центъра на интереса на световната общественост, се подобрява името на родината ни.

Папа Йоан Павел II, прочут със своята толерантност, се среща с президента Георги Първанов, представители на култура, наука и изкуство, с  патриарх Максим и Светия синод, с главния мюфтия. Присъства на тържествата по случай Деня на българската писменост, пътува до Рилския манастир.

В последния ден от визитата си, на 26 май служи тричасова меса на площад „Централен“ в Пловдив при изключителни мерки за сигурност. Движи се с папамобил, но от  неговата издръжливост  са възхитени дори и младите католици, с които води беседа след месата.

Публикуваме пълния текст на изказването на папата при пристигането му на площад „Св. Александър Невски“.

Многоуважаеми господин Президент,

Ваше Светейшество,

уважаеми Членове на Дипломатическия корпус,

уважаеми Представители на Държавната власт,

уважаеми Представители на различните религиозни изповедания,

скъпи Братя и Сестри!

1. С вълнение и дълбока радост идвам днес в България и отправям към вас моя сърдечен поздрав. Благодарен съм на Всемогъщия Бог, че ме удостои с честта да осъществя това свое желание, което нося от дълго време в сърцето си.

Всяка година по случай празника на светите братя Кирил и Методий, апостоли на славянските народи, приемам представителите на Държавната власт и на Църквата в България. И така, аз идвам днес, за да върна по някакъв начин вашата визита и да се срещна с българския народ в неговата прекрасна страна. Сещам се в този момент за моя предшественик папа Адриан ІІ, който се среща със светите Солунски братя в Рим. Те донасят мощите на свети Климент, папа и мъченик (срв. Животът на Константин, ХVІІ, 1), и засвидетелстват общението на основаната от тях Църква с Римската църква. Днес Римският епископ идва при вас, воден от същите чувства на общение в Христовата любов.

Сещам се също така, в този особен момент, за един друг мой предшественик – блажения папа Йоан ХХІІІ, който беше апостолически делегат в България в пордължение на 10 години, като остана дълбоко свързан с тази земя и нейните жители. В негов спомен любезно поздравявам всички вас и ви уверявам, че никога не съм преставал да обичам българския народ, представяйки го постоянно пред трона на Всевишния. Нека присъствието ми днес сред вас бъде красноречив израз на почитта и обичта, които храня към тази благородна нация и към нейните чеда.

2. Поздравявам сърдечно представителите на Държавната власт, като им благодаря за отправените ми покани и за поетото от тях задължение за осъществяването на това мое посещение. На Вас, господин Президент, изразявам искрената си признателност за вежливите думи, с които ме посрещнахте на този исторически площад. Чрез членовете на Дипломатическия корпус насочвам мислите си към народите, които те представят тук по един достоен начин.

Поздравявам с почит Негово Светейшество патриарх Максим, митрополитите и епископите от Светия синод, заедно с всички верни на Православната църква в България. Горещо желая това мое посещение да послужи за затвърждаване на взаимното ни познанство и, с Божията помощ, в ден и по начин, които Бог благоволи, да достигнем до състояние на „съвършено единение в мислите и намеренията“ (срв. 1 Кор 1, 10), помнейки призива на единствения наш Господ: „Ако се обичате взаимно, всички ще познаят, че сте Мои ученици“ (Йоан 13, 35).

3. Прегръщам с особено вълнение моите събратя Христо, Георги, Петко и Методий, заедно с всички чеда на Католическата църква: свещеници, монаси и миряни. Дойдох при вас с поздрав и пожелание за мир, който Възкръсналият Господ дарява на Своите ученици (срв. Йоан 20, 19), като ви утвърдя във вярата и ви насърча в пътя на християнския живот.

Поздравявам християните от другите Църковни общности, членовете на Еврейската общност с техния Предстоятел, верните на Исляма, предвождани от Главния мюфтия и, припомняйки срещата в Асизи, подчертавам тук уверението си, че всяка религия е призвана да прокарва справедливост, мир, прошка, живот и любов между народите.

4. България прие благата вест благодарение на проповедническата дейност на светите братя Кирил и Методий, и положеното в благодатна почва семе роди във вековете обилни плодове на християнско свидетелство и святост.

Също така, по време на дългата и мразовита зима на тоталитарния режим, белязал със знака на страданието не само вашата страна, но и много други страни в Европа, верността към Евангелието не намаля, а мнозина чеда на този народ геройски доказаха принадлежността си към Христос, достигайки нерядко дори до жертване на собствения си живот.

Сега бих желал да почета и онези смели свидетели на вярата, принадлежащи към различните християнски изповедания. Нека тяхната жертва не бъде без стойност, но да служи за пример и да прави плодотворна икуменичната им ангажираност с цел пълното единение между християните. Нека се поучават от тях и всички онези, които работят за изграждането на общество, основано върху справедливостта и свободата!

5. Нужно е раните да бъдат лекувани и да се гледа с оптимизъм към бъдещето. Отнася се за един нелек и нелишен от препятствия път, но общото ангажиране на всички обществени слоеве ще доведе до постигането на желаните цели. Необходимо е да се подхожда с мъдрост към узаконяването и опазването на демократичните структури, без да се пестят лишения, като съхранявате и прокарвате ценностите, съставляващи истинското величие на всяка нация: това са моралната и интелектуалната честност, защитата на семейството, помощта към нуждаещите се и почитта към човешкия живот – от момента на зачеването му до неговия естествен край.

Пожелавам ви най-искрено смело започнатите в България усилия за социално обновление да намерят нужния интелигентен прием и щедрата подкрепа на Европейската общност.

6. Може би точно тук, близо до гробовете на мъчениците, са се събрали през 342 или 343 година епископите от Изтока и Запада за провеждането на важния Сердикийски събор, по време на който са били обсъждани съдбите на християнска Европа. В последвалите векове тук е била съградена базиликата „Света София“ – Божествена премъдрост, която, според християнския начин на мислене, посочва основите, върху които трябва да бъде изградена човешката цивилизация.

Пътят, водещ към истинския напредък на един народ, не може да бъде само политически и икономически; той трябва да предполага също така и духовно-моралното измерение. Християнството е пуснало дълбоки корени в историята и културата на вашата страна и този факт не може да бъде пренебрегван, ако желаете да осъществите процеса на националното ви израстване в бъдеще.

Католическата Църква, с всекидневната ангажираност на нейните чеда и отдаването на разположение на нейните структури, желае да допринася за запазването и развитието на наследството от духовни и културни ценности, с които страната ви се гордее. Тя иска да свърже своите усилия, които Евангелието може да дари също и на поколенията от новото хилядолетие, с тези на другите християни, за да се отдаде в служба на хората от всички обществени слоеве.

7. България, със своето географско положение, е един своеобразен мост между Източна и Западна Европа – почти като един духовен кръстопът – земя на срещи и взаимно разбирателство. Тук са съсредоточени човешките и културни ценности на различните континентални области, които са намерили прием и уважение. Бих желал публично да почета това традиционно гостоприемство на българския народ, като припомня по-особено изключителните му заслуги за спасяването на хилядите евреи по време на Втората световна война.

Нека Божията Майка, особено обичана и почитана тук, пази България под своя покров и помага на народа да израства и напредва в братството и съгласието! Нека Всемогъщият Бог дари със Своя благослов тази ваша благородна страна, като й осигури цветущо и спокойно бъдеще!

(София, площад „Св. Александър Нески“, 23 май 2002 г.)