Плевнелиев: Ще заявим НАТО е основният източник на сигурност и стабилност

Предизвикателствата, свързани с влошената среда на сигурност по източния и южния фланг на Алианса, ще обсъдят държавните и правителствени ръководители на страните членки на НАТО, които се събират във Варшава. Българската позиция на Срещата на върха ще бъде представена от държавния глава Росен Плевнелиев.

Преди участието си в първата работна сесия на Северноатлантическия съвет в полската столица президентът посочи, че във Варшава ще се покаже единство, воля и ясно ще бъде заявено, че НАТО е основният източник на сигурност и стабилност за България, за държавите членки и за Европа.

Държавният глава отново подчерта, че по отношение на рисковете пред сигурността в Черноморския регион България има ясна, единна и съгласувана позиция на всички институции. "Ще изразим своята загриженост по отношение на нарушения баланс в региона и от ускорената милитаризация на Крим от страна на Руската федерация. Ще заявим много ясно, че НАТО трябва да демонстрира ангажимент към сигурността на държавите членки от Черноморския басейн и очакваме да бъде признато стратегическото значение на Черно море за сигурността на страните членки на НАТО от региона", заяви Росен Плевнелиев. "Южният и източният фланг на НАТО не трябва да бъдат пренебрегвани. Настояваме за по-засилено присъствие, за по-добра координация, за повече съвместни учения и за подобряване на националния отбранителен капацитет и на този на партньорите от НАТО", заяви президентът Плевнелиев. "От присъединяването си към НАТО страната ни последователно се застъпва за по-силно присъствие на Алианса в Черно море", допълни държавният глава. Принципната българска позиция е за разширяване на предното присъствие на Алианса в Черно море, на изток и на юг, адаптирано към нуждите на всяка една от държавите членки и под командването на НАТО, подчерта още президентът Росен Плевнелиев.  

На форума във Варшава България ще приветства участието на Черна гора като наблюдател и като бъдещ член на Алианса. Страната ни беше една от първите държави, които ратифицираха Протокола за присъединяване на Черна гора към НАТО и това е много силен знак за активната българска позиция в региона, посочи държавният глава. България ще декларира също така ясен ангажимент към политиката на отворени врати на Алианса и ще покаже, че е активна и знае как да работи за постигането на сигурност и стабилност в региона, допълни президентът.

Държавните и правителствени ръководители на страните от НАТО ще направят преглед на постигнатото след взетите решения от Уелс през 2014 г. Страните членки на Алианса ще препотвърдят категоричния си ангажимент за изпълнение на решенията от Уелс, включително по отношение на плавното повишаване на разходите за отбрана. България успешно изпълнява този ангажимент, като намаляването на разходите за отбрана спрямо БВП вече беше преустановено. "Решителна роля за изпълнението на тези решения изигра Консултативният съвет за национална сигурност. Ще следя този стратегически важен за България ангажимент да бъде спазен", заяви държавният глава.

Като принос към общата сигурност на всички съюзници от НАТО, се очаква лидерите да утвърдят разполагането на четири многонационални батальона в Прибалтика и в Полша на ротационен принцип и да обсъдят формирането на многонационална бригада в Румъния. "Тези формирования имат изцяло отбранителен характер, показват солидарността към държавите, които се чувстват заплашени и показват способността на Алианса да защити всяка страна членка", подчерта Росен Плевнелиев. България има готовност да участва с до 400 военнослужещи в многонционалната бригада в Румъния, която се ще провежда учения за подобряване на съвместимостта и координацията на партньорите от НАТО.

Държавните и правителствени ръководители от Алианса ще утвърдят също така решения за подобряване на устойчивостта срещу заплахи в киберпространството, както и в отговор на актуални предизвикателства като хибридни и терористични заплахи. Лидерите ще определят киберпространството като оперативно поле за действия, равноправно на активностите по земя, въздух и море. Президентът припомни, че по време на националните избори и референдума през октомври 2015 г. български институции бяха атакувани и отново определи кибератаките като посегателство срещу държавността и демократичния процес.

Алиансът ще подкрепи и международните усилия за борба с трафика на хора и нелегалната миграция в Средиземно и Егейско море. "Внимателно трябва да следим и да не допускаме създаването на алтернативни миграционни маршрути. Ако това се случи, включително в Черноморския басейн, ще настояваме НАТО и ЕС да реагират с операция, сходна по своите ефективност и мащаб с тази в Средиземно и в Егейско море", каза президентът Плевнелиев.

България има принципна и категорична позиция относно действията на Руската федерация в Крим, посочи още президентът Росен Плевнелиев. "Нашата позиция изцяло ще отчете рисковете и предизвикателствата от Изток и изцяло с отбранителна цел, пропорционално и в съответствие с правните и политически задължения на Алианса, да повишим степента на сигурност на отделните страни членки на НАТО. Каналите за комуникация и за политически диалог с Русия остават открити и това ще бъде изрично подчертано по време на срещата на върха", подчерта президентът.

На 9 юли във Варшава българският президент ще вземе участие в заседанието на Комитета НАТО-Украйна. България последователно подкрепя независимостта и териториалната цялост на Украйна, както и международните усилия за разрешаването на кризата в Украйна с мирни и дипломатически средства. "Трябва да си даваме сметка за мащаба на този конфликт, който е с много тежки последици за украинския народ. Ще настояваме за пълно изпълнение на ангажиментите на всички страни по Минските договорености, нямаме друга алтернатива", каза държавният глава. На срещата на върха ще бъде утвърдено решението на министрите на отбраната от НАТО за увеличаване на подкрепата чрез Пакета за всеобхватно подпомагане на Украйна. България е водеща нация в Доверителния за долекуване и рехабилитация на украински военнослужещи и получава висока оценка от своите партньори, посочи държавният глава.

Лидерите от Алианса ще обсъдят и продължаване на периода на мисията „Решителна подкрепа“ в Афганистан след 2016 г. и продължаване на финансовата подкрепа за Афганистанските сили за сигурност до 2020 година. България ще продължи участието си в мисията на НАТО до края на 2016 г. и отвъд този срок, информира президентът.

В дните на срещата на върха президентът ще направи четири изказвания пред партньорите от Алианса. Срещата ще започне със заседание на Северноатлантическия съвет на НАТО на равнище държавни и правителствени ръководители, след което в работен формат ще бъдат обсъдени предизвикателствата в областта на сигурността от Изток и отношенията с Руската федерация.

На 9 юли българският президент ще вземе участие в заседанието по Афганистан с партньорите в мисията „Решителна подкрепа“. На второ работно заседание на Северноатлантическия съвет ще бъдат обменени мнения по предизвикателствата за сигурността от Юг. Ще се проведе и заседание на Комисията НАТО-Украйна.

Във водената от държавния глава делегация са включени министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на отбраната Николай Ненчев, постоянният представител на Република България в НАТО Иван Найденов, началникът на отбраната Константин Попов и други.