Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 г.
Причина за това са повишената склонност на домакинствата да пестят и високите лихви, които получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам и в края на 2015 г. надхвърля 65 млрд. лв., или 75.6% от БВП.
Това показва обзор на „Индъстри уоч”, засягащ богатството на домакинствата и пазара на жилища за последното десетилетие, предаде bTV.
Според икономистите тенденцията от последните 10 години продължава – повишените финансови ресурси идват от ръста на доходите на работещите и притока на емигрантски пари от чужбина.
Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно.
Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще.
През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение, като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.
От глобалната финансова криза до сега цените на жилищата в България са поскъпнали с 8%. Въпреки строителния бум през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените растат с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.
За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС, заради излизането на Великобритания, и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб. Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г., обобщават от "Индъстри уоч".
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Някой
Коментиран от #8
12:01 10.07.2016
2 goni
12:45 10.07.2016
3 мъжкар
12:49 10.07.2016
4 Шмекер
Единственото, с което бих бил съгласен е спада на потребителските кредити и високата задлъжнялост. - И как да бъда друго?
- Не възможността за обслужването на кредитите изключва тяхното потребление като инструмент.
От своя страна лошата икономическа среда няма как да стимулира населението да харчи и да инвестира. В такава ситуация е нормално хората да държат парите си по банките, които както на всички е ясно имат почти отрицателни лихви. Често таксите за обслужване на сметките се доближават или надхвърлят лихвите по депозитите. Което е парадокс, който не отговаря на нормалната икономическа логика. Това пък от своя страна е ясен сигнал за картелно споразумение между банковите институции. - Не сме далеч от времето, когато ще плащаме на банките за това че ползват нашите пари за собственият им бизнес.
Приходите от емигрантите в чужбина няма как да стимулират и компенсират намаленото потребление! Първо защото нашата емиграция работи нискоквалифициран труд по простата причина, че държавите където пребивават не признават образованието на РБ. Второ парите които изпращат не могат да компенсират потреблението в същите граници когато тези хора са били тук.
Парите които са плащали докато са били в България вече отсъстват! - Вече не плащат наеми, комунални услуги, телефони. Не си купуват храна, дрехи, горива. Не плащат винетки, данъците- местни и републикански и т.н. Всичко това сваля вътрешното потребление и фирмите, които зависят от вътрешното потребление свиват приходите си. Това води от совя страна до намаляване на тяхното потребление като субекти и в крайна сметка и до по- малко данъци. А това както знаем всички води и до намаляване на приходите в бюджета. За разлика от икономическите субекти държавният служител не реагира на влошената среда и не се интересува да ли парите намаляват. Това води до следващата стъпка - увеличаване на дълговете.
Чудесен пример за последното е настоящото правителство, което практически управлява от 2009г. ( достатъчно дълъг период за анализ)
Консолидиран дълг 2009г- 9,9 млрд. лева
Консолидиран дълг 2015г- 30 млрд. лева
Резултат: 200% увеличение на дълга
13:15 10.07.2016
5 onq c konq е отврат
Положението в България не е никак розово. Уж се санират блоковете, а тук-таме нещо направено, всичко като гето. Смешни заплати и дори има безработица. Висока безработица. Личното ми мнение е, че при равни други условия, връщането в България е нерентабилно.
13:17 10.07.2016
6 dexter
13:18 10.07.2016
7 1234
18:54 10.07.2016
8 про
До коментар #1 от "Някой":
Домакинствата на политиците депутатите и Гробарите....21:52 10.07.2016