Калоян Топалов: Има десетки нарушения със СРС

Калоян Топалов: Има десетки нарушения със СРС

Много искания, много разрешения, никакъв резултат. Това заяви на пресконференция председателят на Софийски градски съд (СГС) Калоян Топалов.

Десетки нарушения на закона при искането и даването на разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС) в Софийския градски съд (СГС) през 2015 г., включително и такива, допуснали подслушване и следене на дипломати. Това установи проверка, разпоредена от председателя на СГС Калоян Топалов и извършена от двете му заместнички Даниела Борисова и Мина Мумджиева, които се произнасят по исканията за СРС. А докладът от нея е изпратен на главния прокурор Сотир Цацаров, за да бъде проверено дали са извършени престъпления.

Причините за изготвянето на доклада са извършените проверки от посочените две институции - Бюрото и Постоянната комисия към парламента. Целта на доклада е подобряване работата на съда и Отдела за защита на класифицираната информация, както и отстраняване на допуснатите пропуски. Констатациите касаят както заявителите, така и съдиите, които са били оправомощени да дават разрешения и откази, отбеляза Калоян Топалов.

Тези нарушения са многобройни и достатъчно сериозни, което ни дава основание да сезираме компетентните за това органи, които да извършат съответните проверки дали някои или някои действия не съставляват престъпления. Ето защо съм изпратил писмото, с което съм сезирал главния прокурор на република България, аргументира се председателят на СГС.

Предприети са редица мерки, касаещи работата на заявителите и по отношение актовете, които се издават от упълномощените съдии, независимо от липсата на информация от посочените институции.

Всичките 29 групи нарушения, установени от двете заместнички на Топалов, са извършени през 2015 г. Нещо повече - след 4 февруари 2015 г., защото преди това проверката по много от въпросите е била невъзможна, заради организационния хаос в градския съд и фактът, че там въобще не са се пазили екземпляри от исканията на службите за разрешения за използване на СРС. Едва от 16 юни 2015 г. пък е започнало поставянето на печати върху исканията с входящ номер и такъв за образуване на наказателното частно дело и прилагането на всички документи, съпътстващи по закон цялата процедура, свързана със СРС - от копие на самото искане до разпореждане за унищожаване на ненужната информация.

В доклада са цитирани 9 случая, при които през 2015 г. градският съд е уважил искания за използване на СРС, в които дори не е посочен съставът на престъплението, за което се иска разрешение. Освен това на два пъти е дадено разрешение за подслушване за деяние, което не е сред изрично изброените в закона, за разкриването на които може да се използват спецсредства.

Установени са и десетки нарушения на местната подсъдност и в СГС са внасяни искания, по които той не е бил компетентен да се произнесе. Освен това проверката показва, че явно в градския съд е било възможно да се пробваш да получиш разрешение за подслушване докато се паднеш на подходящия съдия. След като получат отказ от един, службите са внасяли същото искане при друг и са получавали разрешение, въпреки че не са поправяли грешките, заради които са били "отрязани" първия път.

До април 2015 г. разпорежданията, които са издавали председателят на СГС и заместниците му, не са били мотивирани, както изисква законът. "Прави впечатление, че до средата на месец август 2015 г. оправомощените съдии, като орган по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, не са съблюдавали изискването на чл. 36, ал. 1 НПК, касаещо местната компетентност на съответния окръжен съд, който е бил компетентен да постанови разпореждане за използване на специално разузнавателно средство с оглед мястото на извършване на престъпната дейност от лицето, по отношение на което е дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство. Така за разследвана престъпна дейност на територията на съдебен район, извън този на Софийски градски съд, са издавани разрешения от СГС, а не от местно компетентния за това съд", пише в доклада.

Освен това при проверката е констатирано надвишаване на максималния срок за използване на СРС, каквито случаи вече бяха установени в градския съд от Бюрото за контрол на СРС.

Нещо повече, има успешни опити на службите да заобиколят максималния срок за подслушване. Това става като първо се дава разрешение за прилагане на СРС за човека, а след това и за телефона му.

Съдиите Борисова и Мумджиева са проверили и исканията за предоставяне на трафични данни през 2015 г. и 2016 г. Нарушенията, които са установили, са доста по-малко. Основният проблем е, че от СГС са търсени трафични данни за нуждите на български разследвания, а по закон той дава такива за наказателни производства в чужбина.

В доклада са поставени и два проблема, които може да бъдат решени само с промени в закона. Първият е пропуск, който според съдиите буди недоумение - че СРС не може да се използват спрямо свидетел, който е дал съгласието си за това, при разследване на тежки умишлени престъпления, като убийство. "Интересът на обществото да бъде разкрито престъпление, което засяга човешкия живот, като висша ценност, е не по-малък от случаите, които са изброени в действащата редакция на посочените по-горе разпоредби (чл. 173, ал. 5 НПК и на чл. 12, ал. 3 ЗСРС - бел. ред)", се посочва в доклада.

Другият проблем, който се сочи в него, е свързан с приложението на чл.177, ал. 3 НПК. Става въпроса за случаи, при които по оперативно дело за тежко умишлено престъпление са събрани данни със СРС, но после не може да бъдат използвани, защото е изменена правната квалификация и деянието вече не е от тези, за които законът допуска употребата на спецсредства. "В тази хипотеза законодателят не се е произнесъл дали, кога и по какъв ред следва да бъде унищожена събраната информация, която не може да бъде ползвана съгласно чл. 177, ал. 3 НПК. В посочената хипотеза могат да възникнат и допълнителни усложнения, както следва: в случай, в който е предявено обвинение за повече от едно извършени деяния от конкретно лице, но изменението на обвинението не засяга всяко едно от деянията, макар събраната информация да е относима за всяко едно от тях, следва ли в този случай информацията да се унищожава частично и кой е органът, който следва да извърши преценката за това; в случай на законосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства по факти, които впоследствие се инкорпорират в по-голяма по обем фактическа обстановка, могат ли да се използват събраните данни за доказване на престъпление/я, чиито фактически състав излиза частично извън рамките на закона.

Ето и малко статистика:

През 2010 година исканията са 6228. Разрешенията – 6213 броя. Отказите – 15 броя. От тях са получени веществени доказателствени средства само в 709 случая.

През 2011 година са поискани 6010 разрешения, от които са одобрени 6008 – т.е. има само 2 отказа. Веществени доказателствени средства за годината са произтекли от 799 случая.

През 2012 г. постъпват 5561 искания. Получени са 5556 броя и 5 са отказани. Получени са веществени доказателствени средства за 910 случая.

През 2013 г. постъпват 4324 искания. Дадени са 4304 разрешения и 20 отказа. Получени са веществени доказателствени средства в 494 случая.

През 2014 г. постъпват 3579 искания. Дадени са 3549 разрешения и 30 отказа. Получени са веществени доказателствени средства за 413 случая.

През 2015 г. постъпват 1190 искания. Дадени са 916 разрешения и 240 отказа. Получени са веществени доказателствени средства по 212 случая.

През 2016 г. постъпват 312 искания и са дадени разрешения по 147 от случаите, а отказите са 165. Получени са веществени доказателствени средства по 44 случая.

По темата работи и Венци Михайлов.