България и Израел имат отличен политически диалог, който е предпоставка за постигането на много повече прагматизъм в двустранното партньорство в ключови сфери като информационните технологии, инвестициите и сигурността.
Това беше общата позиция на президента Румен Радев и на председателя на Кнесета на Израел - Юли-Йоел Еделщайн, които проведоха среща в Йерусалим. Парламентите са институциите, които задават рамките на обществените отношения и за България е от особено важно значение да засили междупарламентарните връзки с Израел и да използва неговия опит в изграждането на активно гражданско и социално интегрирано общество, посочи държавният глава.
Обща бе позицията, че парламентите в двете държави имат добро сътрудничество, а парламентарните групи за приятелство са активен фактор за развитието на двустранните отношения. Отчетено беше и ативното партньорство в областта на приемането и прилагането на антитерористично законодателство, както и между службите за сигурност в борбата с тероризма.
По-късно президентът Радев участва в Глобалния форум за борба с антисемитизма и след изказването си на форума отговори на въпроси на български журналисти. Запитан за толерантността на българската политическа класа днес и за изказвания на някои политици, които са срещали сериозна съпротива от страна на еврейската общност у нас, държавният глава заяви, че както в Европа, така и в света се наблюдава тенденция на възраждане на езика на омразата и ксенофобията, които изискват усилия от страна на обществото за тяхното противопоставяне.
"Говорът на омразата не е нашият път. Нашият път е съвсем друг и мисля, че и в момента България може да служи за пример", категоричен беше Румен Радев. Президентът подчерта, че истински критерий са действията на институциите, а не приказките на някои политици.
В отговор на въпрос за очакванията на страната ни от предстоящото посещение на президента на Република Турция Реджеп Тайп Ердоган в България на 26 март, Румен Радев заяви, че нашите отношения с Турция са от изключително значение и ние трябва да продължаваме да градим двустранните връзки на основата на приятелство, разбирателство и взаимопомощ, но при ясни принципи: взаимно уважение и ненамеса.
„Турция е изключително важен съюзник и партньор по линия на НАТО и на Турция до голяма степен дължим и сигурността по отношение на миграцонната криза, но е важно да има ясни условия в двустранните отношения“, подчерта още Румен Радев и добави, че Република Турция трябва да поеме ангажимент оттук нататък за ненамеса във вътрешните ни дела и в изборния процес, като принципи, които се спазват.
Държавният глава Румен Радев участва и в заключителната пленарна сесия на Шестия глобален форум за борба с антисемитизма, който се състои в Йерусалим. Пред аудитория от над 600 души, представляващи правителства и неправителствени организации от цял свят, президентът Румен Радев беше представен като държавен глава на народ, спасил цялата своя еврейска общност в годините на Втората световна война.
Пред участниците във форума президентът Радев сподели за предизвикателството да обобщи вековната българска история само в кратко изказване, когато е подготвял обръщението си за откриването на българското председателство на Съвета на ЕС. „И тогава реших да изтъкна една от най-ярките страници от нашата история - спасяването на българските евреи по време на най-мрачния период от европейската история. Тя разкрива моралната сила и човечността на моя народ“, заяви държавният глава.
През 1943 г. българите спасиха своите сънародници-евреи, но всъщност спасиха и себе си, спасяваха своето кътче от цивилизацията и достойнството си, посочи Румен Радев. По думите му, по този начин народът ни е отстоял и достойнството на Европа, която е била сцена на незапомнена трагедия - индустриализирано изтребление на хора. „България също беше въвлечена в ситуация, която не ни позволи да защитим по същия начин 11343 евреи от съседните държави, които не бяха български граждани. Днес всички ние, народът на България, скърбим за тях и за всички жертви на Холокоста“, каза Румен Радев.
„Сянката на антисемитизма, ксенофобията и омразата продължава да бъде заплаха за нашите общества“, заяви президентът и изтъкна, че чувствителността към болката и съчувствието, както и емоционалната култура на страданието са застраховките срещу повторението на ужаса.
Румен Радев отбеляза, че именно заради тежкия исторически опит на българския народ нито един евреин, гражданин на България, не е бил депортиран в лагерите на смъртта. „Този светъл бунт на нашия народ срещу овладялото цяла Европа мракобесие си обясняваме не само с куража на праведните, но и с живия спомен за Османското владичество. Личният опит от безправието е една от причините расовите теории да се разбият в непоклатимата човещина на тогавашните българи“, подчерта президентът.
Като друга причина за съвременната заплаха от антисемитизма Румен Радев посочи интелектуалната и социална изостаналост. „В нашия все по-поляризиран свят антисемитизмът се вкоренява в социално ощетените слоеве, включително в Европа. Затова си струва да помислим как да изцелим социалната дисхармония, която улеснява проповедниците на антисемитизма“, заяви българският държавен глава.
Румен Радев отбеляза и ролята на антисемитизма като идеология и допълни, че това е моментът, когато „невежеството и безчовечността навличат одеждите на знанието“. Този мироглед не заплашва само Израел. Той е етично пагубен и опасен за мира в целия свят, заяви българският президент и призова антисемитизмът да бъде развенчаван не само с аргументите на историята, но и с аргументите на универсалния хуманизъм. „В неговите жертви ние следва да виждаме не преследвани евреи, а свои събратя. В Израел ние следва да виждаме не само държава, а свята земя за милиарди хора по света, чиято вяра е свързана с тези места“, каза Румен Радев.
По-рано през деня президентът Румен Радев посети Мемориалния комплекс "Яд Вашем", посветен на жертвите на Холокоста и на спасителите на евреите. Пред експозицията, посветена на България, която показва, че няма нито един загинал евреин с българско гражданство, държавният глава подари на музейната експозиция на комплекса портретните снимки на четирима българи, които са помагали за спасяването на евреи от територията на Македония. Фотографиите са на Анна Сърчаджиева, Анна Попстефанова, Надежда Светослав Хадживасилева, д-р Павел Герджиков. Снимките ще запълнят колекцията на музея с имената и лицата на обявените за праведници хора, които са помагали за спасяването на евреите.
В мемориалния комплекс „Яд Вашем“ президентът Радев участва в церемония по запалването на вечния огън в памет на жертвите на холокоста.
На хълма Херцел българският президент отдаде и почит в памет на жертвите потъналия платноход "Салвадор". Над 350 евреи са потеглили с кораба от Варна, но след корабокрушение в Мраморно море оцеляват 119 от тях. „Почитаме не само паметта на загиналите, но и стремежа на всички евреи да стигнат до своята обетована земя, както и подкрепата, която им оказа българският народ“, заяви Радев.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 goni
17:11 21.03.2018
2 Иванов
17:55 21.03.2018
3 El comandante
18:01 21.03.2018