(Не)продуктивно за проблемите на "Младост" и София

Софийският ж.к. Младост се е превърнал в център на това, което американските политолози наричат тревнокорен (grassroots) активизъм. Започвайки с избирането на спорната и понастоящем подсъдима Десислава Иванчева за районен кмет през октомври 2016 г. – чрез подкрепата на местни комитети и гравитиращи активисти на малките градски партии в противовес на политическото статукво, пише ekipbg.com.

Продължавайки и до днес, когато в квартала се провеждат ежеседмични протести със задължително затваряне на основни пътни артерии, набиращи скорост нови политически сили организират успешни изнесени заседания в Младост 2 и недоволството от общата работа на Столична община се трупа.

В авангарда на активното младостко недоволство са бившите „зелени“ и понастоящем верни преторианци на Иванчева от сдружението „За Зелен Младост“. В началото на месеца те публикуваха отворено писмо до кмета Фандъкова и главния архитект Здравков, излагайки конкретни искания. Като жител на квартала и икономист искам да ги коментирам заради по-голямата идейна натовареност, която носят, за разлика от слогани[1] като „Свобода за Деси и Биляна“, ползвани по различни протестни сбирки.

Да минем през исканията в писмото:

„Извършване от Столична община на проверки на всички процедури, по които са възстановени или продадени имоти в границите на Район „Младост” през последните 20 години;“

На първо място активистите или са ползвали не съвсем правилно думата „имот“, или са решили да извършат пълна ревизия на Прехода на ниво един жилищен комплекс. Обичайната дефиниция на имот не включва само парцели земя. Исканата проверка ще обхване всякакви сделки с апартаменти, търговски и офис площи. С други думи, буквално говорим за ревизия на хиляди сделки за покупко-продажба. Например, възрастен роднина почива, семейството му продава гарсониера в Младост 4 – хоп, иванчевци правят проверка.

Дори и авторите да са имали предвид нещо по-тясно като смисъл, правенето на „проверки“ и „преразглеждането“ ангро на някакви вече исторически пазарни и политически процеси е висша форма на популизъм. И както и с предложенията за преразглеждане на приватизацията, които чувахме от правителството преди време, могат да се ползват основно като политическа бухалка, не като инструмент за справедливост. Ако все пак от „За Зелен Младост“ имат сериозни данни за злоупотреба при конкретни сделки, да се съсредоточат върху тях. Винаги е по-лесно да кажеш – ще бием лошите кулаци[2].

„Паралелно с проверките искаме от Вас да издадете Заповед за допускане на устройствена процедура по актуализация на действащите цялостни подробни устройствени планове на Младост 1, Младост 1А, Младост 2, Младост 3, Младост 4, Горубляне и Полигона, като в нея да бъдат дефинирани и отразени жизнените пространства, които гражданите използват. В тези жизнени пространства трябва да бъде включена и адекватна буферна зона, която да не позволява строежи в непосредствена близост до детски площадки и обекти на отдиха. Да не се застрояват съществуващите паркинги и погранични на парковете територии, парковете трябва да имат свободен достъп откъм жилищните комплекси, а не плътно да се застроява около тях. Частните имоти, които попадат в жизненото пространство на хората да бъдат урегулирани за широко обществено ползване, за да подлежат на отчуждаване;“

Чрез няколко дълги скока в логиката активистите развиват своя теория за оправдаване на насилственото изземване на чужда собственост. Ако преведем написаното в параграфа, то звучи по следния начин: ако някой си паркира колата, извежда кучето, люпи семки на парче земя, парчето земя е негово жизнено пространство и подлежи да бъде национализирано от властта.

Щом социалистическата държава е разпределила баба и дядо да живеят в панелка, върху част от земята на горублянчани, аз имам право и на другата, останала незастроена , но реституирана, да я ползвам за мое жизнено пространство – т.е. да нямам съседи, че да ми пречат. Лично присъствах на върховното приложение на тази абсурдна логика, когато жителите на новопостроен блок в Младост 4 протестираха срещу строежа на блок близнак на техния, от същата фирма, в съседство.

Няма право на гледка или право на безплатен паркинг. Колкото по-бързо разберем, че не може и не трябва да получаваме нещо насила иззето от други по политически път, толкова по-скоро можем да се съсредоточим в това да подредим и договорим публичното пространство, така че да работи за всички.

„Незабавно спиране на строителните дейности в парка до магазин Лидл в Младост 3. На инвеститора да му бъде предложен равностоен общински терен на безконфликтно място. Отпадане на предвидените 8-етажна сграда и два търговски обекта в парка до „Лидл“. Запазване на парка в сегашния му вид и включването му в Зелената система на Столична община;“

Пространството до магазина Лидъл в Младост 3 не е парк нито по регулация, нито по външен вид. Представлява голямо пространство между два булеварда, покрито с трева, което постепенно в годините беше застроено – първо с авто-сервизи и гумаджийници и след това с голям нов супермаркет. В терена до супермаркета (по информация от живущи там) от Лидъл изградиха детска площадка с пейки, които в момента са популярни сред майките с деца.

Заграденото пространство за ново строителство не засяга площадката, но е разбираемо, че хората биха искали да я запазят след пълното реализиране на инвестиционни намерения (които според планове включват и още магазини). Едва ли обаче това може да бъде постигнато с искания нечия земя насилствено да бъде взета и вкарана в Зелената система. Позицията: „Вие ми направихте детски кът, това много ми хареса, затова земята вече не е ваша“ – не е морална или героична, а нагла и непродуктивна.

„Да не бъде допускано строителство в междублоковите пространства зад бл. 320, при бл. 20, при бл. 70 и на всички конфликтни места, където възникна гражданско недоволство“

Гражданското недоволство е много лош критерий за спиране на строителство. Едва ли можем да очакваме задоволство, когато едни хора са имали безплатен достъп до (чужд) ресурс и този достъп бъде прекратен. До вчера си паркирам на полянката до нас, от утре вече не може, а пък ми идват и нови съседи. Изобщо взимането на решение за подобна забрана единствено ще създаде още стимул за конфликти и за политизиране на въпроса.

Тук не трябва да оставаме безкритични към самите собственици и строители. Немалко земевладелци нехаят за терените си и ги оставят в плачевно състояние, което само по себе си може да създаде проблеми на съседите. Строителите в последните години също така неведнъж са показвали, че умеят да са изключително мърляви и да унищожават публично пространство (особено тези, които работят за Столична община). И все пак, отнемане на собственост заради недоволство не трябва да е сред политическите инструменти на 21 век.

Гражданите имат легитимен интерес при всяка промяна в близост до тях, дори на много места по света има специално изградени за това асоциации, защитаващи една обща визия за развитие на градове и квартали. В случая на Младост (и други части на града) има трупани с десетилетия проблеми като трафик, паркиране, и занемарени междублокови пространства, само че решението им няма да бъде намерено чрез свръхполитизиране или зелена национализация. И няма нужда, заради некадърно управление, да зачеркваме основна цивилизационна ценност като частната собственост.

[1] „Биляна“ се отнася за зам-кмета на Район „Младост“ Биляна Петрова, арестувана заедно с Десислава Иванчева за получаване на подкуп

[2] По ирония на съдбата на много жители на Горубляне земита им са национализирани от комунистическата власт точно, за да бъдат разкулачени. И до днес върху същата земя общината планува да строи парк – насила, докато за общинските терени са предвидени големи офис сгради. Това е накратко драмата с т.нар парк „Изток“