Българин къта пушката на Левски в хола си

Георги Маринов е превърнал е апартамента си в музей

Публикувана: 14 Януари, 2019 16:19
9 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2304
ШРИФТ ПЕЧАТ

Нещастие, болка и смърт са думите, които обикновено използваме след поредния инцидент с оръжия. Любов, страст и живот пък са думите, с които един възрастен човек описва най-голямата емоция в живота си.

72-годишният Георги Маринов е един от най-въоръжените хора у нас. Колекционер е повече от 50 години. Казва, че страстта му към оръжейното майсторство пламва, когато е бил дете. Имал е моменти, в които любопитството му обаче се е превръщало в реална опасност. Историята му е разказана в предаването "120 минути" по bTV.

Майка ми беше кмет на селото, баща ми беше също отговорен фактор във Велико Търново. Носеха оръжия и аз винаги съм проявявал интерес към това. Дори мога да кажа, че този пистолет „Зауер” съм го закупил по-късно, за да възпроизвежда спомена, защото майка ми носеше такъв. Аз бях ученик в 3-и или 4-и клас, видях баща ми как го разглобява и помъчих се и аз да го разглобя, когато ги нямаше, защото го държаха заключен в един шкаф. Отворих – знаех къде е ключа. Помъчих се да го разглобя и не знаех как да го сглобя, защото той малко трудно се сглобява и после, разбира се, ядох пердах от баща си. Първо са ме стимулирали да уча, да чета, да се занимавам, да изучавам историята, конструкциите. Ако ги няма оръжията, моят живот е празен. Сигурно ще го запълня с нещо друго, но засега той ме обогатява страшно много”, разказва колекционерът.

Георги Маринов е превърнал е апартамента си в музей. В хола са пушките от битките за Освобождение и от Втората световна война. Тук е и първият пистолет, въведен на въоръжение в Българската армия, а в кабинета му са всички отличителни знаци на българските войски, използвани през годините.

Когато дойдат гости и като дойдат тук в хола - няма такива хора, с които тема да не ни е била оръжията и историята. Всеки се интересува, защото покрай оръжията се научават много неща свързани с историята, много интересни факти. Двама приятели дойдоха, единият слезе от колата и се върна с един наръч от оръжия – пушки, саби, стовари ги в средата на хола и каза: „Ето – от нас. Защото знаем, че ако отидат в някой музей, рано или късно ще попаднат във фондовете, или ще ръждясат, или ще се загубят”.

Сред най-ценните екземпляри в колекцията е античната пушка на Васил Левски, наследил от прабаба си: „Подпирахме вратата на една стара лятна кухня и дядо разказваше да я пазим тази пушка, защото тази пушка има история. Баба, когато минава Левски заедно с отец Матей Преображенски – Миткалото, учредяват революционния комитет - тя е на длъжност „касиер”. И събират пари и ходят да ги отчитат във Велико Търново. Това е една обикновена ловна капсулна пушка, която по това време се е ползвала. Разбира се, тази баба и Левски не е имало възможност да ѝ дадат на нея бойно оръжие, защото всъщност тогава до известна степен е било разрешено на ловно оръжие”.

Не с ловно, а с бойно оръжие Георги отдава 45 години в служба на армията. Сега работи като преподавател, вещо лице и оценител на оръжия. Целият си живот посвещава на историята, защото е организатор на едни от най-големите възстановки у нас.

За Георги „патриотизъм” е свещена дума, защото зад нея се крие едно възпитание, едно отношение на хората към собствената им родина: „Историята за нас е важна и от друга гледна точка – тя е пълна с героични подвизи на нашите деди. Ако ние не ги познаваме и не ги ценим, ние няма да имаме това самочувствие, което трябва да имаме. Последните години виждам дори бебета, които са на една годинка - два годинки, родителите ги обличат в национални носии и понеже аз пиша сценариите задължително, ако видя някой такъв, веднага пиша роля за него”.

Всяка година заедно с десетките доброволци сбъдва мечтата на българите от XIX век за свобода. Въпреки че в колекцията му са уникални за историята ни екземпляри, казва, че държавата няма интерес в подобна колекция. А най-голямата му мечта е да я изложи в Музей за армията.

Георги вижда в колекцията си възможност да се съхранят емоциите за едни от най-важните моменти в българската история. А музеят си остава в апартамента с панелни стени. Апартаментът, в който историята виси по стените.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Георги Дерменджиев
Треньорът на Лудогорец Георги Дерменджиев за своето уволнение
Много поздрави на тези, които ме сменят"

Още бисери