Най-важното за младите лекари

За 8-ма поредна година се проведе изданието „Лекарите, на които вярваме”. В него бяха отличени 550 специалисти. Сред тях са редица изтъкнати професионалисти – всеки, в своята област, като например проф. Красимир Нейков, началник на Клиниката по урология в УСБАЛ. Работи в сферата на урологията 36 години, като е специализирал в Германия, Холандия, Италия и Испания.

Именно специализацията беше темата и на последвалата след връчването на наградите конференция. Много от току що завършилите лекари предпочитат да специализират в чужбина. Не е малък и броят на тези, които остават да работят зад граница. Основната причина за тази тенденция, според младите специалисти, не е толкова заплащането, колкото условията на труд и менторите.

В най-скоро време правителството ще одобри промени в наредбата за специализациите, така че те да станат по-атрактивни за младите лекари, каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Първата задача ще бъде подобряване на заплащането. След това ще се работи върху подобряването на условията на работа, които да мотивират младите специалисти да останат да работят в родината. Третата сфера на развитие ще бъде подобряване професионалното обучение на лекарите. „Държавата ще има своя политика по отношение на специализациите. Чрез нова наредба ще се субсидират базите за обучение на определени дефицитни специалности и за регионите, в които има липса на лекари. Държавата ще финансира и няма да натоварва болниците“, каза Ананиев. Той направи сравнение на напусналите лекари през 2008 г. и 2018 г. Техният брой е намалял съответно от 655 на 203 издадени разрешения за работа извън България.

Реални мерки за задържане на специалистите у нас се прилагат от ВМА. „Започнахме сами обучение на наши лекари. Във Варна имаме 40 курсанти на пълна издръжка на Министерството на отбраната. А те са подписали с нас 16-годишен договор. Когато се влагат средства за специализация трябва да има и възвращаемост. Договорите на курсантите включват 6 години обучение, 10 години в армията, от които 2 години в поделение. След това работа в някоя от петте болници и всеки, който се включва има ясна визия какъв ще стане“, каза началникът на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски.

Малко по-различен е принципът на работа на „Пирогов”. В момента там има 195 специализанта, като всяка година болницата взема нови 45. Всички те са на договори с продължителност между 5 и 6 години. „След това имаме ангажимент само към тези, които са толкова добри, че да останат в „Пирогов“. Получават допълнителни възнаграждения според това как работят, но от тях се иска да покажат, че имат желание да се развиват”, каза директорът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов.

Една от специалностите, в които не се наблюдава отлив е акушерството и гинекологията. Според шефът на „Майчин дом” проф. Иван Костов, добрата база и частните болници са сред основните причини, които задържат специалистите у нас.

„Независимо какво усвоим в чужбина, ако няма условия за прилагане в България на наученото, всеки завръщащ се специализант се деквалифицира, а и изпада в конфликти с колегите си дали правилно се правят нещата на запад. Виновна е и ужасно порочната система на финансиране. Не може аз да произвеждам продукт за 10 хил, друг да прави такъв за 300 лв., а накрая и двамата да получаваме 3000 лв. Клиничните пътеки са порочни. Здравеопазването в България не е безплатно“, каза Николай Янев, лицево-челюстен хирург, който е специализирал в чужбина и се е върнал да работи у нас.