Без война сме изгубили хора, колкото през Първата световна

В Българската академия на науките (БАН) отличиха млади учени. Академията отбеляза Деня на народните будители - 1-ви ноември, с тържествено съвместно честване на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и Общото събрание на БАН (OС), съобщи news.bg.

Доц. Христо Попов честити празника на хората, отдали себе си на духовността и произнесе тържествено слово, посветено на професор Петър Мутафчиев, който по думите му, е насилствено забравен.

Всеки урок трябва да помни миналото и човек да си учи уроците навреме, изтъкна Попов. Потенциалът за развитие на нацията рязко намалява, подчерта той.

За няколко десетилетия България губи толкова хора, колкото през Първата Световна война, стана ясно от думите му.

30 години след падане на комунистическия режим България и българската нация продължават да са в тежко болестно състояние, акцентира доцент Попов. Защо е така, нали сега нямаше войни, попита той.

Според него това става заради изкуствено подменените ценности. Една ценностна система рухна, друга се оказа фалшива, а нова не бе намерена, смята доцент Попов.

Потърсилите бързо спасение навън така били програмирани, по думите му. Трудът и образованието не са нито ценност, нито благо, коментира доцент Попов.

Образованието и науката са здравите основи за просперитет, по мнението му. Ако нямаме самочувствие, няма как другите да ни уважават, посочи Попов.

Министърът на образованието Красимир Вълчев също изтъкна ценностната система на онези отминали времена на будителство. Минахме през много трудни времена, по думите му.

Миграцията е резултат от икономически и духовен фактор, подчерта просветният министър. Убеден съм, че сме минали през най-трудните времена, каза още той. Колкото повече консумираме, толкова повече имаме нужда от духовни ценности, посочи Вълчев и коментира, че живеем в глобален свят.

От отличените млади учени в направление "Информационни и комуникационни науки и технологии" приз получи Николай Николов.

За изследването си на структурата на ядрените ядра бе отличен и Павел Павлов. В сферата на нанонауките отличието отиде при Катя Каменова-Стоянова.

Заради изследването си за ролята на мощите на светците, реликвите и практиките, свързани с тяхното почитане приз отиде при Дарина Бойкина, а Петър Топуров взе награда за изследването си в областта на правото.

Допълнителна награда отиде при Радост Иванова за изследването ѝ в областта на нанотехнологиите.

Отличени бяха още Венелин Тодоров от Института по информационна и комуникационни технологии, Кирил Христов от Института за ядрени изследвания, Ивалина Трендафилова от Института по органична химия, Радослав Александров от Института по молекулярна биология, Манол Огнянов от Института по органична химия.

За екологично изследване за състоянието на варненския и бургаския заливи бе наградена Радослава Жекова.

Приз получиха и Методи Методиев от Националния институт по геофизика, Даниела Авестисян от Института по информационни и комуникационни технологии, Таня Матанова от Института по етнология и Люба Спасова от Института за изследване на обществата и знанието.

Председателят на БАН академик Юлиан Ревалски поздрави учените.

Създаването на българското книжовно дружество преди 150 години е национално значимо, по мнението му.

Будителството през целия този период е имало различни форми, изтъкна той. То тръгва от възстановяване на държавата, към нейното утвърждаване, към работата в чисто научни сфери. И в съвременния ни живот, по мнението на академик Ревалски, има примери за будителство. Можем от дистанцията на 150-годишната ни история да кажем, че ние сме дали това, под което се разбира будителство, допълни той.