ФАКТИ.БГ

6 януари 1848 г. Христо Ботев

През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния

Публикувана: 6 Януари, 2020 08:02
44 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1635
6 януари 1848 г. Христо Ботев
Снимка: Архив
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 5 от 7 гласа.

Един от най-великите български поети и революционер - Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер.

Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния.

Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. "Гайда" и "Дунавска зора". По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. "Дума на българските емигранти" (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. "Свобода" и "Независимост".

Издава сатиричния вестник "Будилник" през 1873 г.. След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган - в. "Знаме" (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. "Нова България" (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза на Козлодуй.... Поетът загива в неравна битка с турската потеря няколко дни по-късно във Врачанския Балкан.

ХАЙДУТИ

Баща и син

Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна - запея

песни юнашки, хайдушки,

песни за вехти войводи -

за Чавдар страшен хайдутин,

за Чавдар вехта войвода -

синът на Петка Страшника!

Да чуят моми и момци

по сборове и по седенки;

юнаци по планините,

и мъже в хладни механи:

какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българска майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

за тегло, дядо, сюрмашко,

и за свойте си кахъри,

кахъри, черни ядове!

Тъжно ми ѝ, дядо, жално ми ѝ,

ала засвири - не бой се, -

аз нося сърце юнашко,

глас имам меден загорски,

та‘ко ме никой не чуе,

песента ще се пронесе

по гори и по долища -

горите ще я поемат,

долища ще я повторят,

и тъгата ми ще мине,

тъгата, дядо, от сърце!

Пък който иска, та тегли -

тежко му нима ще кажа?

Юнакът тегло не търпи -

ала съм думал и думам:

Блазе му, който умее

за чест и воля да мъсти -

доброму добро да прави,

лошия с ножа по глава, -

пък ще си викна песента!


Кой не знай Чавдар войвода,

кой не е слушал за него?

Чорбаджия ли изедник,

или турските сердари?

Овчар ли по планината,

или пък клети сюрмаси!

Водил бе Чавдар дружина

тъкмо до двайсет години

и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци;

ала за клети сюрмаси

крило бе Чавдар войвода!

Затуй му пее песента

на Странджа баир гората,

на Ирин-Пирин тревата;

меден им кавал приглаша

от Цариграда до Сръбско

и с ясен ми глас жътварка

от Бяло море до Дунав -

по румелийски полета...

Един бе Чавдар войвода -

един на баща и майка,

един на вярна дружина;

мъничък майка остави,

глупав от татка отдели,

без сестра, Чавдар, без братец,

ни нийде някой роднина -

един сал вуйка изедник

и деветмина дружина!...

Хлапак дванайсетгодишен,

овчар го даде майка му,

по чужди врата да ходи,

на чужд хляб да се научи;

но стоя Чавдар, що стоя -

стоял ми ѝ от ден до пладня!

И какво да ми спечели?

Голям армаган на майка -

тез тежки думи отровни:

"Що ме си, майко, продала

на чуждо село аргатин:

овци и кози да паса,

да ми се смеят хората

и да ми думат в очите:

да имам баща войвода

над толкозмина дружина,

три кази да е наплашил,

да владей Стара планина,

а аз при вуйча да седя -

при тоз сюрмашки изедник!

копилето му да бавя;

час по час да ме нахоква,

че съм се и аз увълчил,

че човек няма да стана,

а ще да гния в тъмница,

и ще ми капнат месата

на Кара баир на кола!...

Проклет бил човек вуйка ми!

Проклет е, майко - казвам ти,

не ща при него да седя,

копилето му да бавя

и крастите да му завръщам.

Яли ги свраки и псета!

При татка искам да ида,

при татка в Стара планина;

татко ми да ме научи

на к’ъвто иска занаят."

Зави се майка, замая -

камък и падна на сърце;

гледа си в очи Чавдара,

във очи черни, големи,

глади му глава къдрава

и ръда клета, та плаче.

Чавдар я плахо изгледа,

и с сълзи и той на очи,

майка си бърже попита:

"Кажи ми, мале, що плачеш?

Да не са татка хванали,

хванали или убили,

та ти си, мале, остала

сирота, гладна и жъдна?"...

Прегърна майка Чавдара,

в очи го черни целуна,

въздъхна, та му продума:

"За тебе плача, Чавдаре,

за тебе, дете хубаво,

писано още шарено:

ти ми си, синко, едничък,

едничък още мъничък,

а лоши думи хортуваш; -

как ще те майка прежали,

да идеш, синко, с татка си,

хайдутин като ще станеш!

Татко ти ѝ снощи доходял,

за тебе, синко, да пита -

много ме ѝ съдил и хокал,

що съм те, синко, пратила

при вуйча ти, а не при него -

да види и той, че има

хубаво дете юначе;

далеч ли да го проводи,

на книга да се изучи,

или хайдутин направи,

по планината да ходи.

Триста ѝ заръци заръчал,

в неделя да те проводя

на хайдушкото сборище...

Ще идеш, синко Чавдаре,

едничко чедо на майка!

Ще идеш утре при него;

ала те клетва заклинам,

ако ти ѝ мила майка ти,

да плачеш, синко, да искаш,

с дружина да те не води,

а да те далеч проводи,

на книга да се изучиш -

майци си писма да пишеш,

кога на гурбет отидеш..."


Рипна ми Чавдар от радост,

че при татка си ще иде,

страшни хайдути да види

на хайдушкото сборище;

а майка ядна, жалостна,

дете си мило прегърна

и... пак заръда, заплака!...

Пловдив / България

Поставете оценка на статията:
Оценка 5 от 7 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
1
Този коментар е премахнат от модератор
2
Този коментар е премахнат от модератор
3
Този коментар е премахнат от модератор
4
Този коментар е премахнат от модератор
5
Този коментар е премахнат от модератор
6
Този коментар е премахнат от модератор
И..
7 Отговор
Почивай въ миръ! Титанъ!!

Оценка:
-2 +37

8
Този коментар е премахнат от модератор
От танковете на чочоолу
9 Отговор

До коментар #8 от "Исмет Рамадан":


Кьк бягаше вашето племе а.....

Оценка:
-6 +17

10
Този коментар е премахнат от модератор
нервен ( разбивача на тролове )
11 Отговор
Ооох колко мъка ..този човек ако знаеше какво го чака народа български в предстоящите 100-150 години ...и че идиоти ще крещят името му по стадиони и ще вандалстват в негова "чест"...
думи намам

Оценка:
-3 +23

ХХХ
12 Отговор
ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.



На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!



Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!



Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!



Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...



Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!



Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!



И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.



Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!



"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"



И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата,

Оценка:
-1 +21

ХХХ
13 Отговор
....

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...



Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече

Оценка:
-2 +16

Какво да се каже
14 Отговор
Хайдут и разбойник , неможаха да си поделят парите ограбени от българския народ и се застреляха помежду си .

Коментиран от #16, #28


Оценка:
-24 +6

Кви велики мъже е имало
15 Отговор
Сега само джендъре

Оценка:
-2 +14

Това дрогарю от кпсс на Бкп 😂😅😂
16 Отговор

До коментар #14 от "Какво да се каже":


Ли ти го казаха ти си добър комунист🖕

Оценка:
-3 +3

Гост
17 Отговор
Поредният литеатурен герой! Ако се обърне внимание ще видиге уважаеми*родолюбци, че даже и рождението му не е известно, а относно смъртта му какво пише Захари Стоянов :"Героят трябва да загине впечатляващо поетично"заради това избира да бъде убит с куршум във високото му чело. Относно физическите му данни също има разминаване, абе.... като цяло е бил голям"литературен персонаж".!

Коментиран от #18, #32


Оценка:
-16 +1

18
Този коментар е премахнат от модератор
Двама достойни българи има
19 Отговор
И вие да ги изкарате и тях боклуци. Голям да го ядете.

Коментиран от #20


Оценка:
-2 +10

Гост
20 Отговор

До коментар #19 от "Двама достойни българи има":


Поразрови се малко и ще видиш, не турци са убийците, а от вас християните, но нали е удобно да очерните. Истината е очевадна, но няма кой да я прозре!

Коментиран от #22


Оценка:
-11 +3

бгродина
21 Отговор
Венци, когато пишеш статии, поне пиши истината. Сигурно се питаш коя?? Ами, Венци, би тпябвало да знаеш, че Хр.Ботьов не е роден в Калофер, а във врачанското село Осен, това поне би трябвало да знаеш, но... едва ли си чел. Така, че, Венци, разрови се, и тогава пиши.

Оценка:
-5 +1

Бай Стойчо
22 Отговор

До коментар #20 от "Гост":


О, да, Ботев убит от християни, Левски разбойник и убиец, Революционерите на България-терористи, Турско съжителство, "Време разделно"-фантастика и т.н. и т.н. Красота!

Коментиран от #23


Оценка:
-2 +12

Гост
23 Отговор

До коментар #22 от "Бай Стойчо":


Че ти бе батьовото, защо не четеш? Българската история е толкова съмнителна, че където и да бутнеш започва да"мирише" на лъжа!

Коментиран от #26


Оценка:
-13 +3

Шаран БГ
24 Отговор
Един земен жител,човек, е точно толкова велик, колкото го величаят себеподобните му !! Възхищавам се на вярната му мисъл, начина му на израз. И не само аз като сънародник- пред дарованието му прекланя глава всеки човек. Талантливите хора се отличават от нас, простосмъртините. Те са оригинални, ексцентрични, нестандартни и в поведението си. Ако Ботев не бе такъв, нямаше да тръгне / и то след страшния АПРИЛ нея година/ да вдига на въстание народа с 200 луди глави като него.Точно в тази му последователност на думи и дела е неговата оригиналност. С това си себеотрицание се отличава от останалите хора И какво ни остава, освен да му се възхищамаве и да величаем творчеството и делото му ??!!

Коментиран от #27


Оценка:
-1 +7

И както винаги става
25 Отговор
Вроденият ламтеж на българина за чуждото и за пари и тоз герой затри.

Оценка:
-4 +4

Бай Стойчо
26 Отговор

До коментар #23 от "Гост":


Не думай! Ми що така на всичките чуждестранни очевидци-журналисти, писатели, пратеници, военни, търговци, писаниците им за онуй време съвпадат с нашата "съмнителна" Българската история...

Коментиран от #29, #30


Оценка:
-2 +2

Радо Петков
27 Отговор

До коментар #24 от "Шаран БГ":


Браво, хубави думи... Фесове долни, като няма какво да кажете не словоблудствайте щото ше пием по-три ракии и ше дойдем като Ботьовъ с мрака...

Оценка:
-3 +1

нервен ( разбивача на тролове )
28 Отговор

До коментар #14 от "Какво да се каже":


Точно там бъркаш ...партизаните (шумкарите) са разбойници , престъпници и бандити ...хайдутите са герой !! Ако не схващаш защо и къде е огромната разлика ще ти обесня ако искаш

Коментиран от #31


Оценка:
-2 +6

Гост
29 Отговор

До коментар #26 от "Бай Стойчо":


Къде съвпадат бе батьовото, че то един видял едно и го описал друго, станало е мешана скара, не може да се отдели истината от литературната измислица, която преобладава.

Коментиран от #33


Оценка:
-3 +3

30
Този коментар е премахнат от модератор
31
Този коментар е премахнат от модератор
Госあ
32 Отговор

До коментар #17 от "Гост":


Абе я си гледай омазаните потури и не разсъждавай много на български език. Словото на Ботев е увековечено не къде да е, а в Сорбоната, не в коя страна да е, а във Франция- люлката на поезията.

Коментиран от #36


Оценка:
-3 +4

Бай Стойчо
33 Отговор

До коментар #29 от "Гост":


Пример ше дадеш ли, или само вятър на устата си правиш!?

Оценка:
-3 +2

Бай Стойчо
34 Отговор

До коментар #30 от "Защото четеш което ти изнася":


И ти пример ше дадеш ли, или само вятър на устата си правиш!?

Оценка:
-1 +2

Zyggy
35 Отговор
Ботев е гениален поет и много смел българин! Не цапайте името и делата му. Трябва да пазим нашата история!

Оценка:
-2 +7

Гост
36 Отговор

До коментар #32 от "Госあ":


Кой е имазан е доста спорно,като се има в предвид,че ползвам вода за естествените нужди,а ти ползваш вестник,а може и някоя книга на ботев да имат до теб😂
Прочети малко,какво казват историците,те се чудят как да го направят"герой"убит от вражески куршум в челото😂😂😂а той е убит от лакомията на СВОИТЕ,но интва няма да ти хареса...няма страшно ,тя истината ще излезе на яве и тогава наистина книгите му ще служат за" едно нещо"...

Коментиран от #37, #41, #43


Оценка:
-4 +3

37
Този коментар е премахнат от модератор
стоян георгиев
38 Отговор
голям поет и голям човек.показал на всички че идеала трябва да се преследва дори да загубиш живота си заради него!

Оценка:
-1 +2

Гост
39 Отговор

До коментар #37 от "Госあ":


Аз се гордея с религията си ,която е изкарала в култ ЧИСТОТАТА,нещо за което ти не можеш да се похвалиш!Остави всичко ами и историята на България е пълна със скрити бушони,които един по един избиват.

Коментиран от #40, #44


Оценка:
-3 +2

нервен ( разбивача на тролове )
40 Отговор

До коментар #39 от "Гост":


И коя ти е религията само да попитам

Оценка:
-1 +3

Лакомията е низка и ви приляга
41 Отговор

До коментар #36 от "Гост":


Ама НИИикой Ни ВЬ ЗНАЙ кой сте.А Поезията на Ботев е Непреходна .Вечна.Името му ще е Се знае Винаги пьк Вий г.н Никой си дращете кооолкото искате....

Коментиран от #42


Оценка:
-2 +2

Гост
42 Отговор

До коментар #41 от "Лакомията е низка и ви приляга":


За лакомия не ми говори,защото сите "национални герои"са били замесени в схеми за кражби.

Оценка:
-2 +1

Бай Стойчо
43 Отговор

До коментар #36 от "Гост":


Бе дай да видим кои са тия историци, и ние да научим нещо...
Да не са като оная Мартина Балева и германската и фондация, която се изложи и стана печално известна с изводите си от анализ на картината “Баташкото клане” през 2007. А после се оказа, че финансирането на този и проект в Германия идвало от турция!!

Оценка:
-1 +2

Госあ
44 Отговор

До коментар #39 от "Гост":


добре че сте издигнали в култ миенето,че както си миришете, няма да може да се стои около вас. Че сте плъзнали и по цяла Европа. Иначе турция има история колкото сащ. Всичко е Константинопол, който го взехте с ордите си заради неразбирателства вътре в Европа.

Оценка:
-1 +2

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.