България отново е в дъното на ЕС – този път сме предпоследни по отношение на управлението на битови отпадъци. Нов доклад на Европейската комисия, публикуван днес, разкрива фрапантни различия в съюза, когато стане дума за боклука. Начело на таблицата стоят Австрия, Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция. В тези държави само 5 % от отпадъците отиват в депа.
27-те държави членки са класирани по 18 критерия, като се използват зелени, оранжеви и червени флагчета. Оценявани са общо количество на рециклираните отпадъци, цена на обезвреждането на отпадъците, нарушения на европейското законодателство и други.
Нито една от първите страни няма повече от 2 червени флагчета. Те имат добре развити системи за преработка на отпадъци, достатъчен преработвателен капацитет и се справят добре с биоразградимите отпадъци.
На обратния полюс са България и Гърция, като южните ни съседи са оценени най-ниско. На страната ни е поставена оценка 8, докато Гърция събират най-малко точки – 3.
За болшинството показатели страната ни получава 0 точки. В доклада е отбелязано, че за България липсват пълни данни, което може да наруши обективността му. Плюсове са ни дадени за отделянето на отпадъци и изпълнение на цели, свързани с биоразградимите отпадъци. Изтъкнато е, че още няма съдебни дела, свързани с това. Нула получаваме за рециклиране.
Държавите с най-големи пропуски са още Кипър, Чешката република, Естония, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Румъния и Словакия. Брюксел изтъква, че тези държави губят ценни ресурси, които могат да използват по време на криза.
Пропуските включват лоши или никакви политики за предотвратяване на образуването (генерирането) на отпадъци, липса на стимули за отклоняване на отпадъците от депата и неподходяща инфраструктура във връзка с отпадъците.
„Картината, която очертава това изследване, потвърждава моите силни опасения. Много държави членки продължават да изхвърлят в депа огромни количества битови отпадъци — най-лошият вариант за управление на отпадъци, въпреки наличието на по-добри алтернативи и на структурни фондове, които са на разположение за финансирането им“, заяви комисарят по въпросите на околната среда Янез Поточник.
Голямата зависимост от заравянето означава, че по-добри варианти за управление на отпадъците, като например повторната употреба и рециклирането, са системно подценявани.
Изхвърлят се ценни ресурси, губят се потенциални икономически ползи, не се създават работни места в сектора на управлението на отпадъци, нанасят се щети на човешкото здраве и на околната среда. „Такава позиция трудно може да се отстоява при настоящите икономически обстоятелства“, допълва комисарят.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА