Румен Гълъбинов: Идеята на мерките е само да демонстрират загриженост

За съжаление от началото на извънредното положение до момента към гражданите и бизнесa не е достигнал достатъчно финансов ресурс. Това заяви икономистът Румен Гълъбинов.

На въпрос на ФАКТИ кои са пречките, които при достатъчна воля и оперативност могат да бъдат коригирани бързо, той отговори, че са много:

"Реално няма безвъзмездни мерки. Безвъзмездната помощ е нулева. Няма друга мярка освен кредит и по 650 лева за полицаите. Идеята на тези мерки е само колкото да се демонстрира загриженост, а не реално да помагат", каза икономистът.

Ето какъв е неговият по-подробен анализ на икономическите мерки в страната:

Икономическата криза, предизвикана от разпространението на коронавируса повиши нивото на безработицата в страната. Националната статистика отчита 86 000 безработни от въвеждането на извънредното положение в страната на 13-и март досега. Редица икономически субекти изпитват сериозни затруднения, най-засегнати от кризата са малките и средни предприятия, някои от които са застрашени от фалити.

В България правителството за разлика от други страни не предложи директни и безвъзмездни плащания към хората. Има само кредити и за тези кредити за физически лица ще могат да кандидатстват хора, които са загубили работа и доходи. Кредитите са безлихвени и с гратисен период, но ако кредитополучателят има проблем с плащането по вноските или въобще спре да плаща, тогава кредитът става изискуем и дори с наказателна лихва. В крайна сметка всеки кредит е необходимо да е редовен и да се връща в определения срок, за да продължи да е безлихвен. Всеки, който има нужда от такъв безлихвен кредит трябва да си направи добре сметката преди да го изтегли.

Представиха се още варианти за подкрепа към граждани и бизнес, но отново те са свързани с допълнително кредитиране при преференциални условия, дори част от микрокредитите са алтернатива на мярката 60/40, предложена от преди. Все още обаче финансовите институции са на етап приемане на документи и преговори с потенциалните бенефициенти, като дебатът за ефикасността и обхвата на мерките вече е закъснял. В същото време мерките законодателно са регламентирани по начин, който съществено затруднява непосредствените цели, които си поставят - запазване на заетостта и способността на фирмите да продължат да съществуват.

България трябва да се възползва от започналия процес на пренасочване на инвестиции от Китай към други държави, включително и Европа, следствие кризата с коронавируса и да привлече повече инвеститори. Вече се наблюдават процеси на диверсификация на инвестициите на големите мултинационални компании с цел намаляване зависимостта от доставките на една голяма икономика, като китайската.

Влошената икономическа обстановка и повишеното ниво на безработица в страната ще натовари допълнително социалната система. От вдигане на забраната за сезонните работници в редица страни от ЕС и Великобритания ще се възползват една част от регистрираните през последния месец безработни лица у нас. Негативните ефекти от кризата ще наложат актуализация бюджета на здравната каса, предвид извънредните разходи за здравната система, ще намалят осигурителните вноски в социалните ни системи НОИ и НЗОК и данъчните приходи от подоходните данъци. Необходимо е правителството трябва да изготви стратегически план с бързи мерки по социално икономическото възстановяване и задържане на работната сила в страната.