Борисов:Страните от ЕС със самостоятелна данъчна политика

Министър-председателят Бойко Борисов представи позицията на страната ни по въпросите, разисквани по време на двудневното заседание на Европейския съвет, което се проведе на 18 и 19 октомври в Брюксел, Белгия. Държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС дискутираха  напредъка в изпълнението на мерките, формулирани в Пакта за растеж и заетост, както и действията за доизграждането на Икономическия и паричен съюз. България принципно подкрепя мерките, заложени в Пакта за растеж и заетост още през юни 2012 г. Във връзка с това премиерът Борисов подчерта необходимостта всички държави членки да продължат да спазват политика на бюджетна дисциплина, фискална консолидация и структурни реформи.

В условията на криза и фискални ограничения от особено значение е полагането на усилия и въвеждането на мерки за насърчаване на инвестициите, растежа и заетостта, които да доведат до доразвиване на Вътрешния пазар и да спомогнат за връщане на доверието на гражданите и бизнеса. В този контекст министър-председателят подчерта ролята на Кохезионната политика като инструмент с висока добавена стойност за постигането на растеж, заетост и конвергенция. По отношение на данъчната политика страната ни категорично настоява за гарантиране правото на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика.
България счита, че създаването на банков съюз, единен надзор и единен механизъм за оздравяване на банки трябва да се реализират след уточняването на ясен дневен ред за създаване на фискален съюз и неговата реализация. „Въпреки че някои от елементите за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз са насочени към държавите от еврозоната, те биха имали ефект върху всички държави-членки на ЕС. Дебатът за бъдещето на Европа и развитието на Икономическия и паричен съюз следва да включва всички държави членки на ЕС“, заяви Бойко Борисов. Страната ни счита, че трябва да бъде гарантирана равнопоставеността между държавите от еврозоната и тези, извън нея, както и да се осигурят ефективни механизми за неутрализиране на евентуални негативни последици за държавите-членки извън еврозоната. Споделяме твърдо убеждение, че въпросите, свързани с директното данъчно облагане, следва да останат изключителна национална компетентност и не следва да бъдат елемент от дискусиите по фискалния съюз.
В допълнение на това дискусията за структурирането на бъдеща надзорна рамка в банковата сфера на ниво ЕС, като основен елемент от евентуален банков съюз, би следвало да се насочи към запазване на националните дискреции по отношение на прилагането на надзорни политики и механизми, адаптирани към особеностите на отделните държави-членки. „Това е от ключово значение за страни като България, чиито банкови системи са доминирани от дъщерни дружества на банки от еврозоната и които са съумели да

запазят стабилността на банковите си системи“, допълни министър-председателят.