Затворник, прекарал 17 години зад решетките, иска 46 бона от държавата

Пловдивчанин, лежал 7 пъти в Пловдивския затвор, заведе дебел иск срещу държавата. Той е поискал да му бъдат присъдени общо 46 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания.

Лишеният от свобода се оплакал от липса на достатъчно жилищна площ, вентилация и свеж въздух в килиите, което влошило здравословното му състояние. Това довело до появата на задух и кашлица. Той заявил, че в продължение на две години – от 1993 до 1995 година в килията му изобщо не е имало санитарен възел. В момента такъв имало, но казанчетата не работели. Липсвали прегради, чешми и умивалници. Освен това, клозетът не бил шумоизолиран.

В исковата си молба мъжът посочил още, че храната била лоша и не съдържала необходимото количество калории, а водата не ставала за пиене. Банята била в лошо състояние, имало прокапали тръби и мухъл. В килиите пък не влизала достатъчно светлина. Вътре било пълно с инсектициди. Спалното бельо пък се сменяло много рядко.

Пловдивчанинът се оплакал и от това, че не му е предоставено право да упражнява труд.

Положението, по думите му, не било по-различно и в Пазарджишкия затвор, както и в ареста в Пловдив, където прекарал общо повече от година. Отново там липсвала жилищна площ и достатъчно светлина в килиите, които пък били пълни с хлебарки и дървеници. Имало и мухъл. Санитарният възел бил в лошо състояние, като липсвала и вентилация.

Различно било становището на Глава дирекция "Изпълнение на наказанията", откъдето поискали Административен съд Пловдив да отхвърли иска като неоснователен.

От справките, постъпили по делото станало ясно, че мъжът е прекарал в Пловдивския затвор общо повече от 17 години в затворите в Пловдив и Пазарджик от 1993 година насам. В Следствения арест пък пребивавал 7 пъти, за по няколко месеца.

В документа било посочено, че през юни 2009 година е открита сградата на новия арест, който се намира в Пловдивския затвор. Килиите в арестните помещения отговаряли на всички критерии – на всяко задържано лице се падали по 4 кв. м. Осигурени били възглавници, одеяла и чаршафи. Всяка килия била снабдена със собствен санитарен възел, като била изградена и модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление. Според справката дневната светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани лица се осигурявал ежедневен престой на открито. На съда били предоставени и справки за извършените дезинфекции.

От материалите, приложени по делото, ставало ясно още, че затворниците разполагали с достатъчно спално бельо и сами поддържали чистотата му по определен график. В случай на захабяване, то можело да бъде заменено. Затворническата баня пък се поддържала от един от лишените от свобода, като проверките сочели, че хигиената в обекта е задоволителна. Във всяка баня имало денонощен достъп до течаща вода. Достъпът до топла вода се извършвал по предварително утвърден график.

През последните 27 години не са правени основни ремонти в килиите, станало ясно още в съда. Извършвани са обаче текущи такива, като своевременно били подменяни кранчета, осветителни тела, счупени прозорци и други. През 2017 година помещенията били боядисани, а в общите умивални бил поставен гранитогрес. Била подменена и дограмата.За хигиената в спалните помещения пък отговаряли лишените от свобода, като за целта им се предоставяли съответните прибори.

В документите било посочено още, че за последните си две наказания затворникът не работил, тъй като не бил подал молба, с която да кандидатства за някоя от обявените свободни позиции.

В хода на съдебното заседание били разпитани и двама свидетели. Единият от се запознал с ищеца преди 20 години, докато пребивавали заедно в затвора. Около 2015 година двамата били съкилийници в продължение на 6 месеца. Според показанията му, по това време в килията имало още 12 души, а в съседната – 18-20 затворници. Вентилация нямало. Според свидетеля храната била достатъчна. От показанията му обаче ставало ясно, че в началото на годината лишените от свобода нямали вода в продължение на цял месец. Те коментирали помежду си проблема с водата, както и този с насекомите, хлебарките и гризачите, от които нямало спасение.

Проблем имало и с отоплението – през зимата парното се пускало по два пъти на ден. Когато било изключено, в килиите било хладно. През лятото пък температурите вътре достигали 40 градуса, тъй като покривът бил ламаринен и се нагрявал. Светлината и въздухът не били достатъчни.

Откакто започнала пандемията от коронавирус, на лишените от свобода се раздавали препарати - по 200 мл. веро на човек, по половин чаша прах и два „свински“ сапуна, които миришели на сода каустик.

Попитан за поддръжката на тоалетната, свидетелят заявил, че затворниците са „бели” момчета и сами се грижат за чистотата и хигиената вътре. Все пак, той изтъкнал, че тоалетните „не са както трябва”, без обаче да уточнява какво има предвид.

Затворникът разкрил още, че редовно се пръскало за хлебарки и бълхи. В момента, в който това ставало обаче наставал ад – в килията излизали повече буболечки, които, според свидетеля, явно мутирали.

Пред магистратите се изправил и друг съкилийник на ищеца, с когото делели едно спално помещение в продължение на 3-4 месеца. Във въпросната килия било „като в Бейрут”. Всичко било олющено , таванът бил в мухъл и плесен, имало дупки по стената. Нямало маси и столове, освен ако затворниците не си ги закупят. Санитарният възел не ставал за нищо, но преграда все пак имало. В килията имало най-малко 8 човека, а по едно време броят им достигнал 12. Храната била достатъчно, но не ставала за ядене. Това било голям проблем за някои от затворниците, които били болни. Нови чаршафи изобщо не се раздавали, а в килиите бъкало от дървеници.

Магистратите обаче отхвърлили по-голямата част от претенциите на затворника. Те взели предвид и факта, че погасителната давност за много от вредите, които затворникът претендирал, че са му причинени, била изтекла. Съгласно закона, тя е 5-годишна. Така исканията му за периодите преди 2015 година не били уважени.

Съдебният състав отхвърлил като неоснователна претенцията за времето, което затворникът е прекарал в ареста. Той обаче приел, че за времето от 2014 до 2016 година в килиите не е имало достатъчно жилищна площ. Според показанията, броят на хората в тях е достигал 18. От Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” не предоставили справка за броя на лишените от свобода в отделните килии през посочения период. Магистратите счели, че в действителност жизненото пространство не отговаряло на изискванията.

„ Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение”, е записано в мотивите на съда.

Претенциите за липса на свеж въздух и вентилация били отхвърлени като неоснователни. Видно от справките по делото, затворниците имали достъп и до течаща вода. Съдът приел и че хигиената в килиите е ангажимент на лишените от свобода. Твърдението, че санитарният възел не бил шумоизолиран, не било свързано с нечовешко и унизително отношение, тъй като шумоизолацията е над средното ниво на битови условия, счели още магистратите. Отхвърлени били и претенциите за спално бельо, тъй като нито затворникът, нито свидетелят не заявили, че са поискали допълнително такова, още повече да им е било отказано.

Съдът счел за неоснователни и останалите претенции, които приел за недоказани.

В крайна сметка, искът бил частично уважен, а размерът на претендираното обезщетение – намален. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” ще трябва да изплати на затворника обезщетение в размер на 1350 лв., ведно със законна лихва. Останалата част от иска била отхвърлена като неоснователна. Дирекцията ще поеме и разноските по делото.

Решението подлежи на обжалване.