НЦИОМ: 57% не харесват кабинета, 29% -да

НЦИОМ регистрира радикализация на политическите настроения и оценки сред твърдите политически ядра на основните партии в резултат на поредица от остри политически сблъсъци между ГЕРБ и БСП по обществено значими теми.

Това сочат данните на Националното представително изследване на НЦИОМ. То е проведено в периода 1 – 7 ноември 2012 година. Изследването обхваща 1000 пълнолетни български граждани в 86 населени места в цялата страна.

Изследването е направено в разгара на дебатите за предстоящия референдум за бъдещето на ядрената енергетика у нас, от дискусиите за държавния бюджет за 2013 г. и от събитията, свързани с газопровода "Южен поток". Сред акцентите в края на първата седмица на ноември бяха и дебатите по избора на нов Висш съдебен съвет, процесът срещу имамите в Пазарджик, както и протестите срещу замразяването на помощите за майчинство и детските надбавки.

От началото на лятото е налице

тенденция към свиване на одобрението за работата на парламента и на правителството,

като заедно с това расте и неодобрението към тях. В началото на ноември 2012 г., хората, които дават негативни оценки за работата на парламента, са четири пъти повече от преценяващите, че институцията работи добре (68%:17%). Одобрението към дейността на 41-то Народно събрание намалява с 5% спрямо септември, с толкова расте и неодобрението.

Българите, които през ноември одобряват работата на кабинета са 29%. Този дял е с 2% по-нисък от регистрирания през септември. Неодобрението към правителството е двойно по-висок дял от одобрението (57%:29%). Управляващите са критикувани най-често от възрастните и бедните респонденти. Оценките за работата на кабинета все повече се оказват политически обагрени.

През ноември няма значима промяна в дела на одобряващите работата на президента Росен Плевнелиев (52%). Неодобрение към работата на държавния глава продължават да изразяват една трета от интервюираните.

Одобрението за работата на Бойко Борисов намалява с 3%

и в началото на ноември е 43%. Неодобрението към премиера в началото на ноември е 49%. Премиерът се ползва с висока подкрепа сред симпатизантите на ГЕРБ – одобряват го 91% от тях.

Леко нараства одобрението за работата на полицията и на армията (съответно с 2% и с 1%). В началото на ноември 42% одобряват полицията, а 40% – армията. Лек ръст (с по 2%) бележи одобрението към дейността на съда и на прокуратурата. Въпреки това, обаче, одобрението към двете институции остава ниско. Българската православна църква е одобрявана от 48% от българите. Изследването приключи в дните около смъртта на патриарх Максим и данните не съдържат оценки за последвалите събития.

Сергей Станишев е най-одобряваният лидер на парламентарна група

с одобрение от 28%. В сравнение със септември неодобрението към него намалява с около 2%. Към момента Сергей Станишев е одобряван от 83% от социалистите. Българите оценяват положително избора на лидера на БСП за президент на ПЕС, като поставят акцент върху значимостта на този избор за самия Сергей Станишев. Симпатизантите на БСП не само оценяват по-високо постигнатото, но и придават по-широк смисъл на събитието, като не крият очакванията си то да допринесе за по-добър публичен образ на страната ни, както и за по-добро представяне на левицата на предстоящите парламентарни избори.

Лидерът на "Атака"

Волен Сидеров остава един от политиците с най-висока подкрепа сред своите избиратели

(сред 92% от тях). За последния месец с по 2% се свива одобрението за работата на Красимир Велчев, председател на ПГ на ГЕРБ и на Иван Костов, съпредседател на ПГ на "Синята коалиция". Одобрението към Мартин Димитров се повишава минимално – с 1%.

В началото на ноември най-одобряваните членове на кабинета са Лиляна Павлова (с одобрение от 50%), Мирослав Найденов (с 42% одобрение) и Цветан Цветанов (с 42% одобрение). Непосредствено след тях се нареждат Вежди Рашидов (с 34% одобрение), Николай Младенов (с 33% одобрение), Сергей Игнатов (също с 33% одобрение) и Свилен Нейков (с 31% одобрение).

От септември насам, най-голям ръст (от 7%) бележи одобрението за работата на министъра на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски, който е одобряван от 25%. През последните месеци расте както одобрението, така и неодобрението към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Подобна тенденция регистрираме и в оценките за работата на здравния министър. Нараства критичността към ресорите "социална политика" и "финанси".

Макар НЦИОМ да не поставя в класацията на българските политици еврокомисаря

Кристалина Георгиева, тя е публичната фигура с най-високо одобрение – 65%.

Веднага след нея се нарежда столичният кмет Йорданка Фандъкова с 57%. Политик номер едно в национален план през ноември 2012 г. е президентът Росен Плевнелиев с одобрение от 52%. Второто място се заема от министър Лиляна Павлова, одобрявана от 50%. Трети е премиерът с одобрение от 43%, следван от министъра на земеделието и от министъра на вътрешните работи с по 42%. Извън 10-те най-одобрявани български политици през този месец остава Меглена Кунева, одобрявана от една трета от българите. Подкрепата за нея расте с 2%, с колкото се увеличават и симпатизантите на партията й.

В началото на ноември

ГЕРБ остава политическата формация с най-много привърженици.

Симпатии към управляващата партия декларират 24,5% (с 2% по-малко в сравнение със септември). Близо 19% от интервюираните посочват, че симпатизират на БСП (с 1,5% повече от септември). Симпатии към ДПС изразяват 6,4%. През ноември с 2% нарастват привържениците на "България на гражданите", които в момента са 6,2% от интервюираните.

Като симпатизанти на "Синята коалиция" (СДС и ДСБ) се определят общо 3,6% от участвалите в изследването, а като симпатизанти на "Атака" – 3%. От по-малките партии, симпатии около и над 1% събират: НФСБ (1,5%), НДСВ, РЗС и ВМРО.

Емил Кабаиванов е непознат за над 80% от българите,

поради което одобрението към него е много малък дял – 2%.

НЦИОМ тестира хипотеза, при която на парламентарните избори една срещу друга се явяват само БСП и ГЕРБ. Ако на предстоящите парламентарни избори се явят само следните две политически сили, за коя от тях ще гласувате? В подобна ситуация електоратите на двете партии се втвърдяват максимално – по 96% и от подкрепящите ГЕРБ, и от тези, които симпатизират на БСП, категорично заявяват, че ще гласуват за своите.

В тази хипотетична форсирана ситуация

71% от симпатизантите на ДПС биха гласували за БСП.

Ако трябваше да избират между ГЕРБ и БСП, 61% от привържениците на партията на Кунева не биха гласували, 22% биха дали гласа си за ГЕРБ, а 17% – за БСП. Половината от симпатизантите на "Атака" също не биха гласували в подобна ситуация, а останалите биха предпочели ГЕРБ. Привържениците на СДС и на ДСБ, както и политически апатичните избиратели по-скоро не биха гласували, ако са изправени пред подобен избор, отчита НЦИОМ.