143 години от Освобождението на София

София отбелязва днес 143 години от Освобождението на града от османско владичество. По повод годишнината от 10:00 часа в митрополитския храм "Света Неделя" ще бъде отслужен благодарствен молебен в памет на загиналите воини. Именно в столичния храм се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождаването на града. На тях е присъствал лично генерал Гурко.

По време на молебена ще бъдат спазвани мерките за ограничаване разпространението на COVID-19. Гражданите могат да поднесат венци и цветя пред паметника на Българския опълченец, където от 11:00 часа до 13:00 часа ще има часови от Националната гвардейска част. Камбаните на столичните храмове ще озвучат града, за да припомнят на поколенията паметната дата от историята на София.

Преди 143 години руските освободителни войски под предводителството на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко победоносно навлизат в София.

Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 г., по предложение на жители на София тогавашната градска управа приема решение всяка година 4 януари по нов стил да се отбелязва тържествено. Този ден по стар стил тогава е 23 декември – навечерието на Бъдни вечер за християните. И се сбъднала тази Бъдни вечер и пребъдва и досега, защото каузата е била за свобода; свобода на братята по православна вяра.

Януари 1878 година. София е скована от студ. От няколко дни жителите на града чуват топовните гърмежи на задаващата се руска войска. Плевен вече е свободен. София чака. Турският военен началник Осман Нури паша предупреждава консулите на Франция, Австрия и Италия да напуснат града. Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, Йозеф Валдхард и Виторио Позитано обаче решително отказват. Остават в София и това спасява града от опожаряване. София е притихнала от страх. Четири бесилки се люлеят в четирите ѝ краища. Турците са гневни; след падането на Плевен тук са докарали огромни количества храна и боеприпаси. Осман Нури паша обаче е наясно, че битката за София е обречена и заповядва изтегляне към Перник. В нощта преди да отстъпи, той издава нареждане градът да бъде подпален, а българското население избито. Протестът на европейските консули срещу унищожаването на града и хората заплашва да предизвика дипломатически усложнения. Проявените от тях решителност и хуманизъм в защита на населението и града, въпреки плановете за по-нататъшните им геополитически интереси на Балканите, е един от най-първите знаци на европейско единство. Това довежда до отмяна на заповедта.

След много проведени битки, в нощта срещу 4 януари голяма част от турските войски напускат София въпреки численото си превъзходство. Това е моментът, в който руските полкове решават да атакуват. Превземат конака и свалят турското знаме.

Операцията по превземането на града е по заповед на император Александър II, защото София се явява изключително важна стратегическа точка за по-нататъшно настъпление на руските войски в Тракия и основен пункт за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби.

Преди 143 години на този ден генерал Гурко е посрещнат триумфално с цветя и сълзи. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната. А бъдещата столица на Княжество България е освободена.