Студентският празник - някога и сега

Днес е Студентският празник, който в България започва да се чества през 1903 г. по повод на 15-годишния юбилей на единственото тогава в Княжество България Висше училище (днешният Софийски университет). 

8 декември е денят, в който Българската православна църква по стар стил е отбелязвала паметта на Светите седмочисленици и сред тях – на свети Климент Охридски (25 ноември по нов стил), смятан за един от покровителите на българското висше образование.

Още през 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има свой празник. Решението за въвеждането му е взето от Академичния съвет на Алма матер на 30 ноември 1902 г.

Честването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено с празник на 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност.

През 1962 г. празникът на Софийския университет на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на всички български студенти. Преди това ръководството на Софийския университет е решило да отдели патронния си празник от общия празник на 8 декември и определя 25 ноември за свой официален празник.

8 декември е чудесен повод за студентите да забравят за предстоящата сесия, за курсовите работи, изпитите, контролните, дипломните работи, за наема за общежитието или за семестриалната такса. На този ден всички настоящи студенти празнуват. Празнуват дори бившите, а напоследък и бъдещите студенти.

Софийският университет, станал причина за честването на сегашния студентски празник, е създаден на 1 октомври 1888 г. по инициатива на Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети).