Районите „Слатина“ и „Красна поляна“ поемат предоставянето на топъл обяд на нуждаещите се от „Красно село“, които останаха без подкрепа поради отказ на районното ръководство да отстрани несъответствията в проектното си предложение, като включи всички групи храни.
В резултат на усилията на Министерството на труда и социалната политика за решаване на проблема в полза на хората и проявената социална отговорност на двете районни ръководства е осигурена възможност топъл обяд да получават с близо 50% повече жители на „Красно село“ спрямо броя на потребителите, подпомогнати по неодобрения проект. Това показват данните на Управляващия орган на Оперативната програма за храни, който вече е в процедура по анексиране на договорите.
Проектите по операция „Топъл обяд в условията на пандемия от COVID-19“ се финансират от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица по Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане в резултат от инициативата на Европейската комисия за преодоляване на последствията от кризата чрез механизма REACT-EU. Одобрени са 215 проекта, чрез които над 60 000 нуждаещи получават всеки работен ден супа, основно ястие, хляб и поне веднъж в седмицата десерт.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ннбб
Нали Сачева се хвали, че много дала?!
17:24 26.03.2021
2 ТаУмВзе
17:27 26.03.2021
3 One
17:41 26.03.2021
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 браво
Помня времената, когато килограм свинско беше най-величественият и жадуван символ на благополучие. Така беше през първата половина на деветдесетте. Някой би могъл да каже, че само за мен и в моя пантеон килото мъртва свинска плът е била най-важният господ. А за други не е било така. Просто по това време аз съм бил млад и беден лекар, който е измервал благосъстоянието си според килограмите месо - за масата и за стомаха на детето си. За някой друг може и килограмите злато да са били символ на благополучие. Но аз помня и разговорите си с много други хора. И те мереха щастието си (едва ли не!) по килограмите месо, което могат да си позволят.
Празникът като месо
Помня - пак по това време - как обяснявах почти през сълзи на един мой мил приятел, англичанина Джеймс, че в момента България е много бедна и затова аз от името на България му се извинявам, че не можем да му предложим месо на трапезата. Беше ми едно такова срамно и тъжно. И тогава, спомням си с умиление, Джеймс каза: Е, Калине, няма месо, но има гУби. Не можеше да казва „ъ” като хората, та затова не произнесе правилно думата „гъби“. На вечеря бяхме яли именно гъби с масло и той искаше да ми каже нещо от сорта, че е много доволен от посрещането и че няма защо да се притесняваме заради месото, което липсваше на трапезата ни. Но усещането, че месото е най-тежкият и важен символ на хубавия живот, си висеше във въздуха. Така беше през деветдесетте.
Спомням си шкембе-чорбите сутрин и печ
22:13 28.03.2021
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 браво
22:16 28.03.2021
9 Един
на това псевдо общество е да яде месо, няма светло бъдеще.Мислете хора 04.04.2021г. е по-скоро Време разделно! Дано бъдем разумни!
00:23 29.03.2021