ФАКТИ.БГ

Почина една от най-ярките фигури в геологическата наука в България

Акад. Тодор Николов е издъхнал на 90-годишна възраст

Публикувана: 26 Март, 2021 18:16
6 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2008
Почина една от най-ярките фигури в геологическата наука в България
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 5 от 2 гласа.

Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщи, че днес е починал акад. Тодор Георгиев Николов.

Акад. Тодор Николов е една от най-ярките фигури в геологическата наука в България. Роден е на 26 февруари 1931 г. в село Варана, Плевенска област. Завършва "Геология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1955 г. През 1960 г. специализира в СССР, през 1968 г. в Сорбоната в Париж, а през 1974 г. в Университета в Дижон, Франция. През 1967 г. му е присъдена степента "Кандидат на геолого-минералогическите науки", а през 1984 г. - доктор на геолого-минералогическите науки. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1984 г., а за академик през 1997 г.

Акад. Николов има дългогодишна научно-изследователска, преподавателска и обществена дейност, и огромен принос за утвърждаването и издигането на авторитета на българската наука и на БАН - у нас и в чужбина. Международното му признание се потвърждава от присъденото му почетно звание "Доктор хонорис кауза" на университета "Пол Сабатие", Тулуза, Франция. Член е на редица български, чуждестранни и международни научни дружества и асоциации. Почетен член на Френското геологическо дружество и на Сръбското геологическо дружество, носител на редица национални и чуждестранни ордени и медали, Кавалер на френския орден "Академични палми".

Акад. Тодор Николов е автор на множество публикации, монографии, учебници, научни статии и студии, с над 1300 цитирания, дългогодишен главен редактор на списание "Доклади на БАН", автор на изключително интересни и достъпни за широката публика научно-популярни книги - "Дългият път на живота", "Империята на динозаврите", "Еволюцията - тази сладка загадка" и други, които допринасят за популяризирането на българската наука.

С голям авторитет е заемал редица отговорни постове: ръководител на Катедра по палеонтология, заместник-декан и декан на Геолого-географския факултет, заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", председател на ВАК, председател на Отделението за природо-математически и инженерни науки към Събранието на академиците и член-кореспондентите.

Научните интереси на акад. Тодор Николов са свързани с палеонтологията и стратиграфията, регионалната геология на България, теорията на еволюцията, еволюцията на поведението, адаптацията, кризите и катастрофалните явления, влиянието на орбитални фактори върху геоложкия летопис, палеоклимати и много други.

Изучените от него амонити, намиращи се в горно-юрските и долно-кредните седименти в България, са довели до резултати, които са в основата на съвременната модерна амонитна палеонтология и са безусловен принос в световната наука. Акад. Николов установява и характеризира за първи път в науката 12 нови амонитни родове, които впоследствие са потвърдени и цитирани от чуждестранни учени от целия свят. Научните му трудове са публикувани в България, Франция, Германия, Великобритания, Русия, Швейцария, Украйна.

Под ръководството на акад. Тодор Николов са израснали няколко поколения български учени геолози, предимно палеонтолози и стратиграфи дипломанти, специализанти и докторанти, много от които днес са доценти и професори. В голяма степен заслугата за създаването на съвременната българска палеонтолого-стратиграфска школа в геологогията се дължи на акад. Тодор Николов.

С неговата кончина Българската академия на науките и българската наука губят един голям и достоен учен, с широка култура и ерудиция, прекрасен педогог и обичан учител, оставил след себе си достойни наследници, посочват от БАН.

Опелото ще се състои на 28 март от 14.30 часа в църквата "Света София".

София / България

Поставете оценка на статията:
Оценка 5 от 2 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Маркшайдер
1 Отговор
Геология, минералогия, петрография, фотограметрия, ...... Учил съм ги тези дисциплини в средното си образование през 70-те години, но после завърших електроника. Още помна таблицата за твърдост на минералите-талк, гипс, калцит, флуарит, апатит, ортоклаз, кварц,,топаз, корунд, диамант. Дано да не съм измислил някой нов минерал. Човешкия нокът има твърдост 2,5.

Оценка:
-0 +4

Behemoth
2 Отговор
Дано е умрял с разсъдъка си на тая възраст и е различавал гнайси от шисти...

Оценка:
-0 +1

Горянин
3 Отговор
Я му кажете , "Псевдонима" от Архива на ДС , ,какво ги жалите
тези галени чеда?
Бил учен и академик?
Цял живот е бил на държавна софра ,какъв да е ?
А Мама и Баба копаеха в ТКЗС- то Тютюна?
Много" справедлива " беше ,
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА !

Коментиран от #4, #5, #6


Оценка:
-9 +1

комунист
4 Отговор

До коментар #3 от "Горянин":


Трябвало е да изкоренят до 9 коляно.

Оценка:
-1 +1

Баба ти щеше да остане в Париж...
5 Отговор

До коментар #3 от "Горянин":


На улицата на кабаретата и ваша светлост нямаше да пише глупости сега....

Оценка:
-0 +0

6
Този коментар е премахнат от модератор.
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


ТОП 5