Жеги, бури и градушки застрашават България

В момента в Европа промените в климата са признати за един от основните екологични проблеми. Климатичните промени влияят върху околната среда, обществото и гражданите, като оказват въздействие върху европейската икономика.

Българската Сметна палата взе участие в съвместен координиран одит   „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?” Партньори в него са върховните одитни институции от осем европейски държави: освен България това са Австрия, Кипър, Малта, Нидерландия, Норвегия, Русия, Украйна и Европейската сметна палата. ВОИ на Унгария е наблюдател по проекта.

Температурите се повишават и Европа се затопля по-бързо от осредненото за света. Оценките на Европейската агенция по околна среда показват, че глобалната средна температура ще нарасне между 1,8 градуса по Целзий и 4 градуса по Целзий през това столетие и нарастването на температурата в Европа се очаква да бъде по-високо от средната глобална температура. Повишените температури се асоциират с изменения във валежните модели, топене на ледниците и намаляване на снежната покривка, както и с изменение на морското равнище. Водните ресурси, сухоземните и водните екосистеми и биологичното разнообразие, включително земеделието и горското стопанство, ще бъдат засегнати от тези промени.
Променящият се климат оказва влияние за проявлението на екстремни явления като бури, наводнения, суши и горещи вълни. Екстремните явления имат сериозно въздействие върху обществото и водят до икономически загуби. Последните разчети на IPCC показват, че някои от тези екстремни явления могат да възникват с по-висока честота и/или с повишена интензивност.
Уязвимите области и сектори значително се различават в различните части на Европа, като най-засегнати се очаква да бъдат страните от Средиземноморския басейн, Северозападна, Централна и Източна Европа и Арктика.

България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне, както и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания и случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. Очакванията са за намаляване на годишната амплитудата между максималната и минималната температура на въздуха, като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка. Това води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие. Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.

Въпреки действията, предприети от правителствата през последните две десетилетия за намаляване на антропогенните емисии от парникови газове и ограничаване на свързаното с тях увеличаване на температурата, някои неизбежни климатични промени се предвижда да съществуват и в бъдеще.
Амбицията на Европа е да ограничи емисиите на парникови газове, като запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса по Целзий. Дори нарастването на средната температура от 2 градуса е свързано с някои тежки въздействия върху обществото, екосистемите и икономиката.

Последните сценарии обаче показват, че тази цел - за 2 градуса, най-вероятно няма да бъде постигната. Затова осъществяването на ефективна адаптационна политика е от решаващо значение за намаляване на текущите и бъдещи негативни влияния върху климатичните промени.

Тъй като последствията от климатичните промени се различават съществено в различните региони на Европа, необходимо е да бъдат разработени ефективни адаптационни мерки за нуждите на всеки регион и за специфичните предизвикателства. Сектори като енергетика, горско стопанство, земеделие и туризъм ще бъдат силно засегнати от промените в климата. Нещо повече, климатичните промени ще имат значително влияние върху критичната инфраструктура, особено в областта на транспорта и водоснабдяването, както и върху уязвимите групи от обществото.

Проучванията показват, че адекватната адаптация е икономически, социално и екологично устойчива и е възможно да е много по-евтина от бездействието. Проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС оценява годишната загуба от БВП между 20 и 65 милиарда евро при нарастване на температурата съответно с 2.5 градуса по Целзий и 5.4 градуса по Целзий, без адаптиране към климатичните промени.

Общият одитен доклад е базиран на осем индивидуални национални одитни доклада от участващите ВОИ и фактологично изследване на Европейската сметна палата. Националните одити разкриват, че страните, оценявани в общия доклад, са в ранния етап за адаптиране към измененията на климата.

Националните одити разкриват, че до приключването на националните одити само две от осем страни са разработили всеобхватни адаптационни стратегии.
   
В повечето страни са установени слабости в координацията на адаптацията. Липсват също оценки за стойността на въздействията от климатичните промени или адаптационните мерки в политическите документи. Това увеличава риска климатичните промени и проблемите за адаптацията да не са достатъчно засегнати в процеса по вземане на решения.

Съвместният одит показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за очакваните последствия от промените в климата и не предприемат адекватни действия за справяне с неизбежните негативни ефекти от тях.

Препоръчано е:
- страните да използват адекватни оценки на риска и уязвимостта при определяне на политиките и да вземат предвид последствията от вероятните сценарии при изменение на климата с по-висока очаквана температура от сценария за увеличаване на температурата с 2 градуса по Целзий;
- да бъдат разработени и изпълнявани на национално равнище адаптационни стратегии и планове за действие;
- стратегиите ясно да определят сроковете за изпълнение и задачите и отговорностите на всички участници;
- правителствата да осигурят координирана адаптационна политика и нейното изпълнение;
- правителствата да се запознаят до възможната и разумна степен с разходите и ползите от последствията от климатичните промени и адаптационните мерки за осигуряване на ефективното им изпълнение.