НСИ: Около 6, 2 млн. души с право на глас

По данни на НСИ към 31 декември 2011 г. населението на България е 7 327 224 души, от които на 18 и повече навършени години са 6 145 788 души. Това са българските и чуждите граждани, които постоянно живеят на територията на страната. Това уточняват от НСИ във връзка с публикации в медиите относно броя на населението Националният статистически институт (НСИ)  уточненява:

Официалните данни за броя на населението на страната по административно-териториални и териториални единици се изчисляват, разпространяват и публикуват от НСИ към края на всяка година. Данни за броя на населението на страната към 31.12.2012 г. ще бъдат налични в края на април 2013 г. съгласно Календара за разпространение на статистическа информация.

НСИ държи да уточни следното:

Към настоящия момент, във връзка с референдума в неделя, НСИ предоставя предварителни данни за броя на населението към 30 септември 2012 г. - 7 298 852 души, от които 6 119 757 са на 18 и повече навършени години.

Изчисляването на броя на населението и неговото разпределение по административно-териториалните единици се извършва въз основа на „настоящия адрес” на лицата.

Настоящият адрес е критерий при определяне на населението на всяко населено място, тъй като най-точно отговаря на международно приетите дефиниции за обичайно пребиваващо население и по този начин се осъществява международният обмен на съпоставима демографска информация. Населението се изчислява като в края на всяка година се прави баланс от населението на предходната година, салдото от естественото движение (разликата между живородени и умрели лица) на населението и механичния прираст (вътрешната и външната миграция) за всяко населено място през годината.

В годините, в които се прави преброяване на населението, се извършва преизчисляване на населението. Преизчислението се извършва въз основа на получените резултати от проведеното преброяване на населението и съответните изчисления за естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за съответната година. Така преизчисленото население става база за изчисляване на текущото население през периода до следващото преброяване.

При преброяванията на населението се използва дефиницията за обичайно пребиваващо население в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 763, или това са всички български и чужди граждани, които към датата на преброяването се намират на територията на страната и не са отсъствали повече от една година.
Тази дефиниция е използвана при провеждането на преброяванията във всички държави - членки на Европейския съюз.

В националната база данни, поддържана от ГД ГРАО, се съдържат записи на всички български граждани с избирателни права, независимо дали те се намират понастоящем в страната, или пребивават в чужбина (6 949 120).

Разликата в броя на населението на 18 и повече навършени години, предоставяно от ГД ГРАО и НСИ (800 хил.), се дължи на различните принципи, прилагани от двете институции - съответно регистрационен и преброителен.

По данни на ГД ГРАО в избирателните списъци към 18 януари 2013 г. са включени 6 949 120 души, каза по-късно министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на съвместна пресконференция с председателя на НОИ Ренета Инджова и Нина Симеонова, началник-отдел „Методология“ в ГД ГРАО.

Според Павлова не е коректно да се прави разлика между броя на българските граждани, включени в избирателните списъци и данните от преброяването на населението. Преброяването се извършва доброволно и е на анкетен принцип. В него се включват, и то ако желаят, лицата, които живеят в страната или пребиваващи към този момент в страната, посочи разликата министър Павлова. Избирателните списъци се съставят от общинските администрации, в които се води регистър на населението и се отпечатват от ГД ГРАО въз основа на Националния регистър на населението и включват всички български граждани, отговарящи на изискванията за избиратели, независимо от местопребиваването им - в страната или в чужбина. Зад  всеки запис на лице в регистъра стои официален писмен документ с доказателствена сила.

Тя обърна внимание на факта, че също така е възможно да има разлика между предварително публикуваните избирателни списъци и окончателните данни от изборния ден, публикувани от ЦИК. Това се дължи на факта, че в деня на избора СИК или РИК могат да дописват избиратели. Възможна причина за това е навършване на пълнолетие от български гражданин, прекратяване на наказанието „лишаване от свобода“ или отпадане на запрещение. Периодът на съставяне на списъци продължава и в деня на вота. В тях могат да се дописват и пристигащи от чужбина съграждани, които имат друг настоящ адрес, допълни регионалният министър.

Съгласно Конституцията на Република България, от 1991 г. насам право да избират имат всички български граждани, които са над 18 години, не се поставени под запрещение и не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“, посочи тя.

Министър Павлова уточни, че от списъците за произвеждане на референдума на 27 януари т.г. са заличени 16 197 души. Тук се включват 7315, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, 7102 поставени под запрещение, 1773 заявили желание да гласуват в чужбина и 7 души, на които е издадено удостоверение за гласуване на друго място.

В момента, в списъците са включени 668 столетници, 56 от тях са над 110 години, уточни регионалният министър. Тя информира, че от МРРБ е изпратено писмо до всички общини, в които има данни, че живеят такива хора, за да бъде направена проверка.