Нито един кредитополучател от ББР не се яви на среща с министър Кирил Петков

На поканата за среща днес с икономическия министър Кирил Петков не се появи представител на нито една от фирмите с големи кредити от ББР. Шест от тях (без "Благоевград-БТ" АД и "Транспект" АД) изпратиха писмен отговор до министерството, в който съобщават, че плащат заемите си без забавяне, предаде Епицентър.бг.

Вчера на среща с министъра отказаха да дойдат и двама от тримата надзорници на банката, които след това бяха уволнени от Петков.

Тази сутрин министър Кирил Петков обяви, че трябва да се срещне с представители на едни от най-големите кредитополучатели на Българската банка за развитие. По план в срещата трябваше да участват ръководствата на осемте компании, получили кредити с размер над 60 млн. лв. от Българската банка за развитие - "Слънчев ден" АД, "Благоевград-БТ" АД, "Роудуей кънстракшън" АД, "Маркет инвестмънт"АД (собственикът на веригата магазини за техника "Техномаркет"), "Интернешънъл инвестмънтс" ЕАД, "Параходство БМФ" АД, "Транспект" АД, "Инса Ойл" ЕООД.

В крайна сметка за среща в министерството не се появи представител на нито една от фирмите, но шест от тях (без "Благоевград-БТ" АД и "Транспект" АД) изпратиха писмен отговор до министерството, в който съобщават, че плащат заемите си без забавяне.

"Получихме отговори на запитванията ни от 6 от 8-те големи кредитополучателя на ББР, каза на брифинг служебният министър на икономиката Кирил Петков. Двете компании, от които не получихме никакъв отговор, са "Благоевград БТ" и "Транспект" АД. От всички други получихме писмен отговор. Някои от тях се извиняват, че не могат да дойдат. Други обясняват какво е било целевото използване на техните кредити. Добрата новина е, че шестте фирми, казват, че си плащат заемите и няма забавяне. Много съм щастлив като принципал на ББР, че въпреки, че има големи критики към начина, по който банката е давала кредити на големи компании, вместо да следи стриктно малките и средни предприятия, поне на базата на тези писма първата индикация е, че парите, които са били използвани и дадените кредити в момента се обслужват без никакви проблеми. За мен остава въпросът това ли е най-доброто използване на единия милиард лева, които са държавни средства, добави той.

Не знаем обаче в никаква конкретика какви лихви се плащат. Надявам се, че в близките дни с одитния комитет ще знаем повече. Целта ми като принципал е банката да е работеща, банка за развитие. Истинската ми цел е тази банка да финансира иновативни предприятия, заяви Петков.

Започваме да получаваме интересни сигнали за малки предприятия, които не са имали достъп до кредити. Искам да се обърна към всички тях – ако имате въпроси и проблеми, свързани с кредитирането от ББР, министерството е отворено и ние ще искаме отговор от ББР за всеки един отказан кредит, който е целесъобразен. Молим за сигнали, за да насочим капитала на банката по най-правилния начин, посочи икономическият министър.

С промяна в устава повече от 5 млн. лева кредит няма да могат да се дават от ББР. Оттук нататък банката фокусира малки и средни предприятия, с лимит до 5 млн. лева. Министерството е отворено да прави проверки и да направи така, че банката да работи по-добре, обяви Кирил Петков.

Моята роля е да съм сигурен, че парите на данъкоплатците се използват по най-ефикасния начин, каза още Петков.

Този месец стана известно, че ББР е раздала кредити на обща стойност близо 1 млрд. лв. едва на осем дружества, вместо да финансира приоритетно малкия и средния бизнес. В четвъртък Кирил Петков дори съобщи, че общо 20 фирми са получили 1,8 милиарда лева или почти всички кредити, стигнали до частни клиенти.

„Защото аз не искам да се запозная на база документи, искам да чуя истинските управители на тези фирми, да ми кажат как се развива техният бизнес план, работи ли, как виждат връщането на тези пари и как тези дейности са увеличили конкурентоспособността на България, как тези дейности са увеличили иновативния потенциал на страната“, каза вчера министърът.

„Аз не съм тук, за да атакувам нечий бизнес план, по никакъв начин. Те, въпреки всичко, са клиенти на банката. Това, че в момента стратегията е разрешила този тип заеми, това е проблем не е задължително на крайните клиенти, това е проблем на управлението на банката, на надзора“.

Българската банка за развитие трябва да съществува, за да подпомага малки и средни предприятия, не за да дава по 100 млн. на работещи големи бизнеси. Надзорът трябва да е пазител на публичния интерес, но те не са единствени. Другите трябва да са министерството и правителството. Те са директно отговорни дали спазват закона, но реално принципалът – Министерството на икономиката е трябвало да се намеси много по-рано. Това каза пред Нова телевизия служебният министър на икономиката Кирил Петков.

„Ще има много повече ликвидност за малките и средните предприятия, но за да се случи това, трябва да съберем частния капитал в банките плюс помощта на държавата, като това ще влезе заедно в пазара, защото ако се разчита само на бюджета, няма да никакви заложени мерки след май месец”, каза още той и допълни, че идеята е одобрението да става страшно бързо, така че да не се бавим през административни процедури. „Ще използваме за част от новите мерки, които ще обявим, самите търговски банки, така че те да разпределят възможността за ликвидност до малките компании”, поясни служебният министър на икономиката.