Противоречия за опасността за рибите и мекотелите край заседналия кораб

Според класификацията на Европейската агенция за морска безопасност карбамидът не се причислява към графата на опасните товари, предаде БНР. Това е и причината държавата да изчака с намесата си в случая със заседналия кораб "Вера Су", тъй като, ако го е била направила веднага, подобен акт би бил разчетен като враждебен и би нарушил търговските отношения с друга държава.

"Искам да успокоя всички, че леталните дози за риби и мекотели в тази част на района са от 150 до 160 пъти по-големи от концентрациите, които биха могли да се създадат и експозицията, на която трябва да седят рибите е 96 часа при 10 милиграма на литър, а мекотелите 8,9 на милиграма на литър при 46 часа. Такива условия тук не могат да се създадат“, заяви екоминистърът Асен Личев.

Директорът на Института по океанология към БАН Николай Вълчев обаче не е на същото мнение. Според него замърсяването на водата с азотния тор би имало своето негативно влияние върху живите организми и най-вече по отношение на младата популация от риби.

"Завишеното количество на азот е загниване на хрилете на рибите поради невъзможност да достигне достатъчно кислород до техния организъм като това се отразява особено зле на младите екземпляри. Докладвано е от колегите, които извършват ежегодния мониторинг наличието на малки калкани в зоната на замърсяване, които ще пострадат. Освен това завишените количества на азот могат да се смятат и като невротоксин, който също влияе на рибните популации".

Мнения на двата полюса се чуват и по въпроса дали този тор ще предизвика цъфтенето на фитопланктоните или за подобно опасение по-скоро няма необходимите условия.

"Онова друго опасение, което беше - някога е вероятно, когато е пролет, че карбамида играе ролята на тор за водораслите и те ще цъфнат и ще изядат кислорода и ще замине всичко останало като живи организми, на практика виждате колко дни стои тук - вие виждате ли да има нещо цъфнало, температурата каква е, виждате ли каква е температурата на въздуха и на морската вода. На практика е невъзможно това да се случи", каза служебният министър Асен Личев.

„Това е така наречения биогенен елемент - азота, който заедно с фосфора и силиция представляват основна хранителна среда за фитопланктонните организми и при завишени количества на тези елементи би могло да се очаква цъфтеж на водорасли. Настоящите условия с намаляващи температури на морската вода, това е по-скоро лимитиращ фактор за развитие на фитопланктонните организми, но при акумулация на това замърсяване на морското дъно и последващо издигане във водния стълб е възможно да наблюдаваме в по-късен етап при подходящи условия цъфтеж на фитопланктонни организми", коментира още директорът на Института по океанология Николай Вълчев, цитирано от БНР.