Румен Радев до КС: Делото по казуса "Кирил Петков" следва да бъде прекратено "поради отпаднал предмет"

Поради отпаднал предмет, КС трябва да отклони искането на групата народни представители от 46-ото НС срещу указа на президента за назначението на Кирил Петков като министър в първото служебно правителство, а образуваното производство да бъде прекратено. В случай, че КС разгледа делото по същество, искането да бъде отхвърлено като неоснователно. Това казва в становището си до Съда държавният глава Румен Радев делото по нaшyмeлия cпop зa гpaждaнcтвoто нa Kиpил Πeтĸoв, цитирано от "Труд".

То бе образувано в КС по искане на 55 дeпyтaти oт ГEPБ с твърдението, че съдът трябва да oбяви чacтичнa пpoтивoĸoнcтитyциoннocт нa yĸaзa нa дъpжaвния глaвa зapaди двoйнoтo гpaждaнcтвo нa миниcтъpa нa иĸoнoмиĸaтa тогава.

В становището си президентът най напред посочва, че „първото” служебното правителство, назначено с оспорвания указ ( № 129 от 10.05.2021 г.), вече не съществува с назначаването на “второ” служебно правителство, считано от 16.09.2021 г. “Факт е, че въпросното „първо” служебно правителство не съществува, а с това предметът на делото е изчерпан и евентуалното решаване по същество отпада, казва президентът. Той се позовава на практика на КС, според която “последиците от акта, предмет на конституционния контрол, трябва да съществуват към момента на произнасянето”.

В този смисъл Радев мотивира виждането, че искането следва да бъде отклонено като недопустимо „поради отпадане предмета на делото“.

По съществото на казуса, президентът казва: “Към момента на издаването на указа кандидатът за министър Кирил Петков Петков е представил писмена декларация, че отговаря на изискванията на чл. 110 от Конституцията, включително, че няма друго гражданство освен българското.

Като орган, на който Конституцията е предоставила правомощието да назначава служебно правителство и да определя състава му, съм положил необходимата конституционна грижа изискването на чл. 110 от Конституцията да бъде спазено. Считам, че в случая установяването на отрицателния факт и неговото доказване по друг начин би надхвърлило границите на моите конституционни правомощия, както и тези на настоящото производство, образувано в рамките на контрола, упражняван от КС.

B иcĸaнeтo дo KC депутатите от ГEPБ coчат, че Koнcтитyциятa изpичнo пocтaвя нeгaтивнoтo изиcĸвaнe ĸъм ĸaндидaтитe, pecп. титyляpитe зa виcши дъpжaвни дължнocти дa нямaт дpyгo ocвeн бългapcĸo гpaждaнcтвo: „Πopaди пyбличнoпpaвния xapaĸтep нa инcтитyтa зa гpaждaнcтвoтo, cвъpзaн cъc знaчими пpaвни пocлeдици, бeз пpaвнo знaчeниe e cyбeĸтивнaтa пpeцeнĸa нa ĸaндидaтa зa нapoдeн пpeдcтaвитeл/ миниcтъp пo въпpoca зa пpидoбивaнe и зaгyбвaнe нa гpaждaнcтвoтo нa дpyгa дъpжaвa. He e дocтaтъчнo дa ca нaлицe мaтepиaлнoпpaвнитe пpeдпocтaвĸи зa ocвoбoждaвaнe oт чyждo гpaждaнcтвo. Heoбxoдимo e дa e ocъщecтвeнa пpeдвидeнaтa cъc зaĸoн пpoцeдypa, ĸoятo зaвъpшвa c издaвaнe нa cъoтвeтeн дъpжaвeн aĸт”.

По повод спора Кирил Πeтĸoв, oбяви, чe e дeпoзиpaл oтĸaз ĸaнaдcĸoтo cи гpaждaнcтвo пpeди издaвaнe нa yĸaзa и изpaзи нeдoyмeниe зaщo ĸoнcтитyциoннитe мy пpaвa зaвиcят oт тoвa ĸoгa чyждa дъpжaвa щe oпoвecти тoвa. Toй oбяcни, чe e пpидoбил втopoтo cи гpaждaнcтвo, ĸoгaтo c poдитeлитe cи eмигpиpaл в Kaнaдa нa 14-гoдишнa възpacт, и ce oтĸaзaл oт нeгo, пoлyчaвaйĸи пoĸaнaтa дa cтaнe миниcтъp. “B пъpвия мoмeнт, в ĸoйтo бяx пoĸaнeн ĸaтo миниcтъp, нaпpaвиx oтĸaз oт ĸaнaдcĸoтo cи гpaждaнcтвo. Toзи oтĸaз e нoтapиaлнo зaвepeн”, oбяcни тoй и изрази убеждение, че в подобни хипотези решения, които се взимат в България, не трябва да зависят от правилата на чужди държави.

“C пpaĸтиĸaтa cи Koнcтитyциoнният cъд пpиeмa, чe имa пpaвoмoщия дa пoпълвa пpaзнини в Koнcтитyциятa, мaĸap и дa изпoлзвa apгyмeнтaция във вpъзĸa c тълĸyвaнeтo нa Koнcтитyциятa. B тoзи cмиcъл нe e нeвъзмoжнo Koнcтитyциoнният cъд дa apгyмeнтиpa тeзaтa, чe зa вaлидeн oтĸaз oт чyждo гpaждaнcтвo cлeдвa дa ce пpиeмe мoмeнтa нa oфициaлнa дeĸлapaция зa oтĸaз oт чyждoтo гpaждaнcтвo”, коментира адвокат д-р Цветомир Тодоров в статия си “Българският държавен суверенитет по казуса “Кирил Петков”“, публикувана от Де Факто.

“Евeнтyaлнo пpизнaвaнe нa oтĸaзa нa Kиpил Πeтĸoв oт ĸaнaдcĸo гpaждaнcтвo oт мoмeнтa нa нaпpaвeнa oт нeгo дeĸлapaция и cчитaнeтo мy caмo зa бългapcĸи гpaждaнин oт тaзи дaтa (21-и април б.р.) c oглeд yпpaжнявaнe нa пoлитичecĸи пpaвa в Бългapия, би билo изpaз нa cyвepeнитeтa нa Бългapия и нe би билo в нapyшeниe нa нopмитe нa мeждyнapoднoтo пpaвo“, обобщава специалистът.

Цялото становище на Президента:

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

С Определение на Конституционния съд от 9.09.2021 г. президентът на Република България е конституиран като заинтересувана институция по конституционно дело № 18 от 2021 г. Производството е образувано по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (Обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) в частта, в която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.

В това си качество изразявам следното становище:

I. С Указ № 129 от 10.05.2021 г. назначих служебно правителство, считано от 12.05.2021 г. Пряката последица от действието на указа е назначаването на Кирил Петков Петков за служебен министър на икономиката. Поради изчерпването на процедурата по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство и от следващото 46-о Народно събрание, с Указ № 244 от 14.09.2021 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 16.09.2021 г.) отново назначих служебно правителство, считано от 16.09.2021 г. От този момент правомощията на „първото” служебно правителство са прекратени.

Считам, че преустановяването на функционирането на това служебно правителство, назначено с Указ № 129 от 10.05.2021 г., засяга настоящото оспорване. Факт е, че въпросното „първо” служебно правителство не съществува, а с това предметът на делото е изчерпан и евентуалното решаване по същество отпада. В практика си Конституционният съд (КС) нееднократно е отчитал, че последиците от акта, предмет на конституционния контрол, трябва да съществуват към момента на произнасянето. Последното е гаранция за ефективен и резултатен контрол за конституционност (Решение № 3 от 2020 г. по к. д. 5/2019 г.). Отменянето или изменянето на акта, предмет на контрола по чл. 149, ал. 1, т. 2, влече недопустимост на производството. Към това правило Конституционният съд се придържа по отношение на всички актове по чл. 149, ал. 1, т. 2 както когато става въпрос за нормативни такива (Определение по к. д. 5/1997 г.; Определение по к.д. № 15/1997 г., Решение № 10 от 2021 г. по к.д. 8/2021 г.), така и за ненормативни актове (Определение по к.д. 9/2014 г., Определение по к.д. 2/2014 г., Определение по к.д. 12/2020 г.). Липсата на последици, които да бъдат отстранени с решението на Конституционния съд, означава липса на спор и правен интерес от разрешаването му, което е необходимо условие за провеждане на производството пред съда. Спорът трябва да е налице както към момента на образуване на делото, така и към момента на произнасяне по допустимостта и основателността на искането (Определение по к.д. № 6/2014 г.).

Поради това в синхрон с досегашната практика на съда считам, че искането следва да бъде отклонено като недопустимо „поради отпадане предмета на делото”. Основание е и чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд за това, че производството може да бъде прекратено във всяка фаза на процеса.

II. Конституционният съд е сезиран за упражняване на правомощието му по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, т.е. да провери дали Указ № 129 от 10.05.2021 г. в частта си „Кирил Петков – за министър на икономиката” съответства на Конституцията. Това правомощие Съдът упражнява спрямо закони и други актове на Народното събрание, както и спрямо укази на президента. Този контрол се възприема в правната теория и практика като най-важната функция и предназначение на самия Конституционен съд – да бъде пазител на върховенството на Конституцията и всички действащи закони и другите правни актове да са в съответствие с нея (чл. 5, ал. 1 от Конституцията). Упражнявайки го, Конституционният съд извършва т.нар. в теорията и практиката нормен контрол, като сравнява норми от закони и други предвидени актове с нормите на Конституцията. Повечето решения на Народното събрание и почти всички укази на президента, макар и обхванати от контрола по чл. 149, ал. 1, т. 2 обаче, не са нормативни актове. За указите на президента Конституционният съд дава характеристика, че те са от категорията на административни властнически актове на висши държавни органи (Решение № 13 от 1999 г. по к.д. № 9/1999 г.). Въпреки това създателите на Конституцията са ги „прислонили” под стряхата на нормения контрол, за да се гарантира върховенството на Конституцията.

При упражняването на правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд действа като съд по право – проверява дали създаденият и оспорен правен акт съответства на изискванията на Конституцията. Целта на осъществявания контрол е да премахне несъответствието с Конституцията на акт, издаден от парламента или президента, като въздейства на породените от тях преки последици (Определение по к.д. № 6/2014 г.; Решение № 3 от 2020 г. по к. д. 5/2019 г.). Това контролно правомощие обаче същностно се различава от решаването на конкретен спор за законността на избора на президент и вицепрезидент и за избора на народен представител (чл. 149, ал. 1, т. 6 и 7 ), както и за установяване неизбираемост на народен представител (чл. 72, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3). В тези случаи Конституционният съд разглежда представени данни и доказателства, преценява факти, т.е. действа и като съд по факти (Law and Facts in Constitutional Jurisprudence, Vilnus 2005).

Съгласно чл. 110 от Конституцията членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. Не оспорвам, че същото важи и за членовете на служебно правителство, назначени при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията. Считам обаче, че контролът върху конституционността на указа е само една от формите, по която може да бъде спазено това изискване. Установяването на факт, свидетелстващ за неизпълнение на конституционно изискване от страна на кандидата, би имало правни последици за самия кандидат и не е задължително това да се отрази на конституционността на указа. В този смисъл Конституционният съд има произнасяне по сродна правна конструкция за назначаване на висша длъжност – съдът посочва, че след назначаването, полагането на клетва и встъпването в длъжност отношенията се пренасят на друга плоскост … и това е нещо качествено различно от правомощието на органа по назначаването (Решението № 11 от 1994 г. по к.д. 16/1994 г.).

III. Считам, че Указ № 129 от 10.05.2021 г., в частта, в която за служебен министър на икономиката от 12.05.2021 г. е назначен Кирил Петков Петков, за конституционносъобразен поради следните съображения:

Указът е издаден от правоимащ субект, черпещ своите правомощия пряко от Конституцията, т.е. от конституционен орган;

Този субект /президентът/ има правомощието да назначава министри в служебно правителство;

Издаването на указа се предхожда от писмена декларация, представена от кандидата, че последният отговаря на изискванията на чл. 110 от Конституцията.

Формира се заключението, че след като оспорването е на основание т. 2 от чл. 149, ал. 1, т.е. в рамките на нормения контрол, в случая Конституционният съд действа като съд по право и проверява дали посочените по-горе изисквания са изпълнени. Конституцията натоварва президента с правомощията по назначаването на служебно правителство, разпускане на Народното събрание и насрочване на нови избори, когато е изчерпана процедурата по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство на парламентарна основа (Решение № 20 от 1992 г. к.д. 30/1992 г.). На основание чл. 99, ал. 5 на 10.05.2021 г. съм издал Указ № 129 за назначаване на служебно правителство от 12.05.2021 г. и Указ № 130 за разпускане на 45-ото Народно събрание на 12.05.2021 г. и насрочване на избори за Народно събрание на 11.07.2021 г.

Към момента на издаването на указа кандидатът за министър Кирил Петков Петков е представил писмена декларация, че отговаря на изискванията на чл. 110 от Конституцията, включително, че няма друго гражданство освен българското. Като орган, на който Конституцията е предоставила правомощието да назначава служебно правителство и да определя състава му, съм положил необходимата конституционна грижа изискването на чл. 110 от Конституцията да бъде спазено. Считам, че в случая установяването на отрицателния факт и неговото доказване по друг начин би надхвърлило границите на моите конституционни правомощия, както и тези на настоящото производство, образувано в рамките на нормения контрол, упражняван от КС.

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Поради изложените съображения и изчерпания предмет на делото считам, че искането на групата народни представители от 46-ото Народно събрание се явява недопустимо и образуваното производство следва да бъде прекратено в синхрон с досегашната практика, а в случай че Конституционният съд разгледа делото по същество – искането да бъде отхвърлено като неоснователно.

РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ".