Горан Благоев: Църквата трудно намира пътя към съвременния човек

Българската екзархия, за разлика от Цариградската патриаршия и Сръбската православна църква не води асимилационна политика, а се бори за опазването на идентичността на българите в Македония. Съвременната БПЦ трябва да се поучи от мисионерския дух на екзархията и да влезе сред хората и да проповядва на разбираем език.

Това заяви в интервю за БГНЕС известният журналист, телевизионен водещ и историк Горан Благоев. Неотдавна на пазара излезе неговата най-нова монография „Църква и идентичност на Балканите (Българската Екзархия и Вардарска Македония до края на Втората Световна война)“.

„Православието има тази нелека участ да бъде етноформиращ елемент. Поставя националното над християнското. Нито една църква не е излекувана от тази болест“, каза той, добавяйки, че България е пострадала от етнофилитизма.

„Ние, българите сме потърпевши. Това, за което не си даваме сметка, е, че Сръбската православна църква навлиза във Вардарска Македония благодарение на Цариградската Патриаршия, а след Първата Световна война я измества, като откупува епархиите срещу 1,6 милиона златни франка“, подчерта Горан Благоев.

Изследователят и журналист припомни, че Българската екзархия е изиграла важно значение в оформянето на нашата идентичност.

„Тя има ключово значение за укрепването на българския национален елемент във Вардарска Македония, Беломорието и Тракия. Тя е институцията, която съчетава църковното и грижата за етноса. Хората в Македония, които имат българска идентичност, с желание се включват в борбата ни за църковна независимост. Екзархията е по-скоро опазващ и стабилизиращ фактор за българската национална идентичност. До 1912 г. тя поддържа училищата и има просветен характер, но, за съжаление, тя се оказва самотен воин. В много отношения нейната дейност е възпрепятствана, включително от ВМРО“, посочи Благоев.

„Българите от Македония по ред причини се включват с различна интензивност в църковните борби, защото там се съсредоточават интересите на Цариградската патриаршия, на прохождащата българска църква и на сръбската църква. Първите сръбски архиереи се ползват с подкрепата на Цариградската патриаршия, за да стигнем дотам, че след края на Първата Световна война, Македония влиза в състава на СПЦ. Преговорите с Константинополската патриаршия за диоцезите в Повардарието се водят от страна на Кралството на сърби, хървати и словенци, а не от СПЦ. Практически е извършена една покупко-продажба, която съм я описал в книгата. Сръбската църква получава тези епархии срещу 1,6 милиона златни франка, които се плащат на Цариградската патриаршия“, заяви журналистът и историк.

Българската екзархия е демократична институция, тя не е асимилатор, а опазва идентичността на българите в Македония. Горан Благоев припомни, че според Фермана от 1870 г. Българската екзархия получава от султана само една епархия в Македония. Останалите трябва да преминат към Екзархията в резултат на допитване до населението, и това допитване е спечелено от българското население, въпреки тежката обстановка, в която се провежда. „Българите доброволно заявяват принадлежност към Екзархията, с ясното съзнание, че това може да им коства работата и дори живота им. За съжаление, ситуацията не е в наша полза след 1919 г., когато след пробива при Добро поле българските войски трябва да напуснат тези земи“, добави Горан Благоев.

„Местните българи буквално са смазани. В това отношение Сръбската православна църква е много зловещ инструмент на Белград. В Македония се изпращат сръбски епископи, които са свързани с националистични организации, които извършат дебългаризаторска политика. Твърди се, че един сръбски митрополит като Варнава Росич, който става сръбски патриарх, издава немалко смъртни присъди на българи. Или един Николай Велимирович, Охридски митрополит, за който дори сръбски историци пишат, че е антисемит, си е позволявал да шамаросва стари български свещеници в Повардарието. Безспорно ударът в тези земи срещу българите е бил много жесток. Става въпрос за много силно сърбизиране на църквата. Много от българските свещеници са низвергнати от сан. Сръбската власт полага много усилия да спре след 1919 г. съпротивителното движение в Източна Македония, където успяват да преминават чети на ВМРО, част от които са подкрепяни от местните духовници“, каза Благоев.

Той подчерта, че Сръбската църква може да бъде дадена за пример как се провежда колонизаторска политика. За целите на тази политика в Битоля е създадена Семинария, в която се приемат момчета от патриаршистки и сърбомански семейства. В един момент ръководството на Семинарията разбира, че в учебното заведение има нелегална организация на ВМРО. Това става в края на 30-те г. на ХХ век. Колкото и да е силна сръбската пропаганда, все пак българският елемент оцелява.

„Това, което се случва след 1941 г. е грешка както на българската църква, така и на българската държава. Местните българи са доста изолирани от обществения и културен живот. И когато църквата прогласява, че е възстановено каноничното единство има боричкания в Синода, където отказват да изберат титулярни митрополити във Вардарска Македония, въпреки настояване на местните хора и на местната интелигенция“, каза Благоев.

Според него, ако този избор се е състоял след оттеглянето на българските войски през 1944 г. съдбата на зараждащата се тогава Македонска православна църква може би е щяла да бъде друга.

Българската православна църква има голяма заслуга за спасяването на българските евреи. Тя не остава безразлична и към съдбата на техните събратя от Македония. За това говори и едно откритие на самия Горан Благоев, което е намерило място в неговата монография.

„От документите, които открих, се вижда, че БПЦ е помагала на евреите. Силен е жестът на Ловчанския митрополит Филарет, като управляващ Битолската епархия, който отказва да предаде трите синагоги в Битоля на държавата, за да бъдат превърнати в складове. Събира всички свещени предмети в централната синагога и казва, че когато дойде време евреите отново ще си ги ползват. Има роля на местните хора и местната църква за защита на евреите и тази роля трябва да бъде показана“, разкрива журналистът и телевизионен водещ.

„Българската православна църква, за съжаление, робува на практиката, храмът е отворен и който иска ще го посети. Не се спазва Христовата повеля: Идете научете всички народи! Това, което като практика от миналото може да вземе българската православна църква, е точно този мисионерски дух. Българската църква трябва да влезе сред хората, да проповядва на разбираем език. Днес ние не се нуждаем от църквата, за да утвърждаваме нашата българска идентичност, но е добре да ни бъдат показани българските светци, които са канонизирани от нея“, категоричен е Горан Благоев.

Според него БПЦ не е успяла да се адаптира към предизвикателствата на пандемията от коронавирус.

„В периода на пандемията църквата изпусна момента да промени начина на причестяване. Практиката това да става с една лъжица отблъсна много хора. Църквата трудно намира пътя към съвременния човек. Тя се е превърнала само в ритуалщина. Човекът сякаш следва ритъма кръщене – венчаване – опело и църквата охотно прибира таксите за тези ритуали. Всъщност тя трябва да мисионерства, да е наднационална“, каза той.

Не се говори достатъчно за символиката на предстоящите християнски празници.

„Ето днес на Рождество, почти не се говори за чудото от Витлеем. Няма го говоренето за Христос. Това трябва да направи именно църквата, на езика на съвременния човек“, добави Горан Благоев.