България е решена да приеме еврото през 2024 г.

Премиерът Кирил Петков даде обширно интервю пред кореспондента на Bloomberg LP в София Слав Оков, в което обясни визията за управлението на страната, като една от темите е заявеното влизане на България в еврозоната през 2024 г.

Един от приоритетите на предишното правителство беше присъединяването към еврозоната през януари 2024 г. Ще спазите ли този срок? Нямам предвид изпълнението на техническите изисквания, а по-скоро наличието на политическа воля да се приеме еврото през 2024 г. Питам ви, защото финансовият министър заяви, че политическото решение в крайна сметка зависи от информационната кампания, която той планира.

Аз съм бизнес човек, произхождам от бизнес средите и напълно разбирам ползите от еврозоната. Знам, че няма преводни такси, което е важно, ако бизнесът ви е експортен. Знам, че рисковата премия за страната ще се понижи. Така че - да, ние сме решени да спазим тази дата. Това, което трябва да се направи и за което ясно говори финансовият министър e, че това не може да стане изведнъж. Трябва да подготвим и създадем мащабна информационна кампания, така че да избегнем проблеми, подобни на тези, които днес виждаме с ваксините. При слаба комуникация и опит за принудително налагане винаги се появява риск от политически брожения, които не биха намерили почва при добра информираност. Така че, да, ние несъмнено сме ангажирани с датата 1 януари 2024 г. Разбираме икономическите ползи от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, но трябва внимателно да подходим към комуникацията и затова трябва да започнем отрано. Това е част от нашия план – да не поднасяме изненади и да разговаряме с всички заинтересовани страни за практичната страна на нещата. Например за какъв период ще трябва да има отчетност и в евро, и в лева в кварталното магазинче.

Какъв е подходящият период? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес?

Да, това е част от плана, приет по-рано тази година.

Да, това трябва да се комуникира подходящо и може би да се преработи и да се включат забележките на засегнатите, така че когато осъществяваме прехода, той да е възможно най-гладък. Част от икономическите ми разработки в "Харвард" бяха да се провери какъв ще е икономическият ефект върху повишаването на цените, когато се приеме еврото. Данните, с които работех, ясно показаха, че това не създава реална инфлация. Единствената разлика беше от 0,3% и тя идваше основно от закръглянето на цените. Разбираме икономическата основа, искам това да стане заради ползите и единственото нещо, което трябва да направим, е всички да разберат неговата стойност.

Виждате ли някакъв риск в приемането на еврото, особено сега при инфлацията в еврозоната?

Инфлацията в еврозоната е нормален резултат от провежданите политики. Когато налице е цялото финансиране заради Ковид-19, всички тези нови планове за подпомагане на възстановяването и устойчивостта, когато увеличиш паричното предлагане без непременно да се увеличава реалният БВП, е нормално да се създаде инфлация. Това е обикновена икономика.

Това се случи във всички европейски държави, това се случи в България като при нас има един допълнителен фактор, който е напълно логичен - нашата социална политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Затова увеличихме най-ниските пенсии, което породи пряк ефект върху разходите.

Тук няма елемент на спестяване и каквото и увеличение да беше дадено, то беше похарчено в икономиката, а това ни донесе допълнително покачване на инфлацията, но смятам, че тя е нормална – 1-1,5% над европейската инфлация. Трябва внимателно да следим тези последици, но съм убеден, че няма системен проблем, който да създава риск за България. От много години валутният курс е фиксиран, няма прекомерно надвишаване или излишъци по търговския дефицит, които да не са овладени. Така че за нас преходът би трябвало да е сравнително лесен. Левът вече е фиксиран към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова премия и нулевите разходи при транзакциите.

Да поясним - вие запазвате фиксирания курс лев-евро на сегашното ниво от 1,955?

Точно така. Това е много важно за хората, за да гледат на тази промяна като на нещо, което не е много различно от сегашната ситуация. Но чисто икономически, ние отговаряме на всички критерии при такъв фиксиран курс. За малка, отворена икономика като тази на България, това означава, че именно това е нивото, на което влизаме в еврозоната.

Смятате ли, че са възможни други проблеми заради критериите от Маастрихт до 2024 г., предвид повишените държавни разходи, например?

Много бях доволен, когато финансовият министър съобщи, че дори и през тази година на Ковид-19, при огромните надвишени разходи по целия свят, ние все още успяваме да постигнем 3% дефицит. А това е добре. Това означава добре свършена работа въпреки обстоятелствата. Първите ни промени бяха в Агенцията по приходите. В момента никой не може да укрива данъци благодарение на политическите си връзки. Когато говорим за нулева корупция, това е свързано и с НАП. Успяхме да съберем значителни приходи, доста над очакванията, което създаде допълнителна възможност за разходване през декември, но все пак спазихме критерия за 3% дефицит.

Трябва ли дефицитът да се свие през следващите години?

Не, не смятам. През следващата година трябва да се опитаме да имаме 3-4% дефицит, какъвто между другото, ще имат повечето страни в Европа. Според мен по-важното е как ще се харчи този дефицит. Ако той бъде инвестиран ефикасно във всички неща, които искаме да направим, ако се инвестира в нулевата толерантност към корупцията, то това е умна стратегия, която да се приложи в периода на възстановяване от Ковид-19, а също евентуално и през следващата зима, когато е възможно все още да има следващи вълни. Така че, към настоящия момент…

Но 4% вече е над критериите от Маастрихт…

Да, но през следващата година можем да си позволим дефицит до 4%, а следващата година определено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и целта на повечето европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа. Мисълта ми е, че при нарастваща инфлация, ако трябва да осъществявате големи инфраструктурни проекти, то би било умно това да стане възможно най-бързо. Същевременно, стига те да се изпълняват ефикасно и с механизъм за избягване на един не толкова прозрачен процес на търгове, това ще е една добра стъпка.