Юрий Асланов: Решението за отстраняването на Паргов е взето еднолично и е наложено със сила

Струва ми се, че се търси начин да се създаде един вътрешнопартиен стабилен уют на участието на БСП и на кабинета, който обаче е свързан с ерозия на масовото доверие в партията и, подчертавам, ще има дългосрочни и тежки последици. Това каза Юрий Асланов –социолог и управител на агенция „Афис“ в интервю за предаването „Софийска трибуна“ – продукция на БСП-София, която се излъчва по Радио „Фокус“. Той подчерта, че решението за отстраняването на Калоян Паргов от поста му на председател на БСП-София е взето без диалог.
„Продължава линията на тясното ръководство на партията, без диалог, без да взима мнението на редовите социалисти и низовите организации, да се саморазправя с различни ръководни дейци в партията и знакови фигури заради това, че изказват мнения, различни от това на лидера, или критикуват водената политика и налагания авторитарен стил на ръководство“, поясни социологът.
„Аз не мога да бъда сигурен дали всичко това, което чета по медиите като мотиви, е вярно, защото само това е източникът, от който мога да съдя. Ако това, което се пише и говори по медиите, ако това са мотивите, те са глупави и несъстоятелни. Но пак подчертавам, решението е взето без диалог, без да се обсъди със социалистите от градската организация и низовите организации. То е взето еднолично и е наложено със сила“, каза той още. Според Юрий Асланов по-голямата част от левите хора спират да възприемат БСП като свой представител.
„Последиците вече са налице от този воден курс, защото това не е първият, вероятно няма да бъде и последният случай на саморазправа със знакови дейци на партията. Като цяло членската маса на БСП се свива и като актив, напускат партията знакови личности, имащи безспорен принос за развитието на социалистическата идея в годините назад. Спря притокът на млади хора, партията застарява. И най-вече – видяхме през миналата година в три поредни парламентарни избора една низходяща градация на оттегляне на доверието на избирателите. По-голямата част от левите хора очевидно спират да възприемат БСП като свой представител. Това са видимите последици. Иначе дългосрочните последици ще бъдат тежки, защото вече се поставя въпросът и за оцеляването на БСП като партия, дали ще оцелее при едни евентуални бъдещи парламентарни избори, дали въобще ще запази статута си на парламентарно представена политическа сила – и този въпрос се поставя от анализаторите“, коментира социологът.
„Очевидно, че всичко това оказва влияние на доверието в БСП. И пак подчертавам – то се доказа и от резултатите на парламентарните избори през миналата година. По-силно доказателство от това няма. Не е въпрос дали доверие в партията имат не толкова онези, които образно казано плащат членски внос, важно е дали тези, които подкрепят партията в най-важните моменти, на избори, продължават да я подкрепят или пренасочват подкрепата си или за други партии, или въобще не гласуват, което е по-вероятно.
Тези скрити цели и мотиви са очевидни. Паргов е възприеман като критик на наложения авторитарен стил и метод на ръководството на партията, както и това, че очевидно от един момент нататък започна да се възприема и като заплаха, предвид на многобройните нека да ги наречем слухове, че ще се кандидатира и за лидер на партията. Виждате или помните по какъв начин се приключи казусът с Кирил Добрев, който беше единственият конкурент на прекия избор на Корнелия Нинова, виждате каква помия се излива след Конгреса срещу Крум Зарков, който също заяви кандидатурата си, макар че Нинова оттегли оставката си по време на Конгреса. Мотивите не са толкова скрити според мен, те са видими и са ясни“, добави той.
По думите му до ескалация на напрежението между БСП и БСП-София се е стигнало,защото залогът сега е участието на БСП в правителството, което поражда много въпросителни и спорове, и масови усещания. „Правителството е с очевидна дясна ориентация и опитите на ръководството на БСП да оправдае участието си в такава очевидно дясна антисоциална ориентация на кабинета с това, че те са там, за да го възпират от крайни антисоциални мерки, просто в очите на много леви хора не звучи логично“, обясни Юрий Асланов. „Националното ръководство на партията е в конфликт и с други общински организации, чиито ръководства също заеха критична позиция по отношение на действията на Националното ръководство. Няма да ги изброявам, по страната са доста такива. Правят се опити да бъдат подменени тези ръководства, засега с различен успех. Най-ярък беше конфликтът между Националното ръководство и ръководството на общинската организация в Перник и особено по отношение на личността на действащия кмет Станислав Владимиров, който е социалист, който може да се окаже поредният следващ номер в списъка за изключвания“, коментира той.
По думите му е било очаквано вътрешнопартийната война между левите структури да стигне до тук, защото по думите Корнелия Нинова е превърнала БСП в свой личен проект, за сметка на общественото доверие в партията. Той посочи, че БСП не може да се справи с ролята на социалния вектор в правителството освен ако не притъпи част от непопулярните мерки в някои случаи, като разчита на компромиси от страна на останалите коалиционни партньори и на правителство с ясна дясна либерална ориентация: „И това не може да промени неговата характеристика и водената политика като цяло. От вътрешноикономическата и социална политика до външната
политика – всички общоналожени основни решения на правителството са в противоречие с предизборните ангажименти на БСП. Тя не може да предотврати това от позицията на младши коалиционен партньор, тъй като водещата политическа сила има доминация, и освен това и идеологическа близост с останалите две формации в лицето на „Има такъв народ“ и „Демократична България“. На практика БСП остава едно чуждо тяло, очевидно нежелано от останалите коалиционни партньори и прибрано в тая коалиция по принуда, просто защото без гласовете на тези 26 депутати на БСП не можеше да се състави мнозинство. Това е ясно за всички, че това е коалиция на принудата, и единственият принудителен елемент в нея е присъствието на БСП. Така че чудеса не може да направи БСП, освен някакви малки мерки от частичен характер, които действително да притъпят остротата на антисоциалната политика“.
Юрий Асланов посочи, че е спорно какво е постигнало от гледна точка на предизборните ангажименти на БСП.
„Не знам какво е постигнато, не знам какво е постигнато от гледна точка на предизборните ангажименти на БСП – нито обещаните нови работни места, нито строежът на АЕЦ „Белене“ е в плана на правителството, както се разбра. За външната политика да не говорим, тя се води максимално отдалечено от ангажиментите на БСП и нейните обещания. Струва ми се,че тези хвалби по линия на т.нар. социалисти идват от онази част от тях, които или вече са получили някакви назначения, или очакват да ги получат.
Никой не може да отговори на това. Нека да разделим на две нещата. Бизнесът може да ги усети, доколкото е приоритет на новата власт, т.е. грижата за работодателите“, добави той. „Що се отнася до хората, те засега не ги усещат и в близко време няма да ги усещат, защото неравенствата се задълбочават в страната, ножицата между бедността и богатството продължава да се разтваря за сметка на изчезващата средна класа и обедняването получи много силно ускорение, особено сега, в периода на растяща инфлация на цените, особено на цените от малката потребителска кошница за първа необходимост. При хората има очевидно обедняване и очевидна стагнация. За бизнеса все още не се усещат, но е възможно да се усетят, доколкото икономическият климат е учудващо благоприятен. Има и икономически ръст през миналата година, която разбира се беше повлияна ниската база от пандемията. Но сега, когато се очертава в оптимистичните прогнози и краят на пандемията, може нещата за бизнеса да тръгнат“, коментира още Юрий Асланов.