За НЦИОМ ГЕРБ води на БСП с 9%

ГЕРБ получава 34 %, БСП - 25 %, ДПС - 13 %, „Атака" - 9 %, това сочат резултати от проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

Съобразно професионалните стандарти за представяне на данни от социологически проучвания непосредствено преди избори, НЦИОМ представя резултатите от настоящото проучване като дялове от посочилите конкретна политическа формация, за която ще гласуват.

Сред посочващите, че ще гласуват за конкретна политическа формация, разпределението на гласовете за основните политически сили е следното:

ГЕРБ - 34% (плюс-минус 2.9%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването);

БСП - 25% (плюс-минус 2.7%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването);

ДПС - 13% (плюс-минус 2.1%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването);

„Атака" - 9% (плюс-минус 1.8%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването).

За други партии извън споменатите четири, към момента ще гласуват общо 19%.

4 от тези други партии имат шансове да преминат изборната бариера от 4% от действителните гласове, според последното проучване на НЦИОМ.

Това са НФСБ, РЗС, ДСБ, ДБГ. Последователността, в която са изброени тези партии е произволна, тъй като разликите между тях са много малки и споменаването на техните дялове би било некоректно.

Интерес в последните дни на кампанията предизвикват коалиция „Център - Свобода и Достойнство" (Христина Христова и Касим Дал), както и Глас Народен на Светльо Витков.

Броят на формациите в бъдещия парламент остава до деня на вота голямата неизвестна. В състава на следващото Народно събрание могат да влязат между 4 и 7 партии.

Делът на посочващите, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори, в настоящото изследване възлиза на 55%.

Резултатите от настоящото проучване на НЦИОМ, приключило четири дни преди вота на 12 май, са такива, че не дават възможност да се направи категорична прогноза за развоя на изборната надпревара.

За БНР от НЦИОМ коментираха причините за неизвестните около вота:

- Висок дял на колебаещи се избиратели и на такива, които не желаят да посочат конкретните си електорални намерения.

- Регистрирани от НЦИОМ непренебрежим дял от избиратели, които през тази кампания декларират готовност да продават гласа си - 12%.

- Част от гласоподавателите все още не са наясно как да отбележат вота си на бюлетината, така че гласът им да бъде зачетен.

- Липса на достоверна информация в каква форма на поведение ще се изрази протестният вот и как това би повлияло на резултатите от изборите.

- Скандалите в социологическата общност не благоприятстват набирането на достоверна информация.

Делът на посочващите, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори, възлиза на 55%. Този дял нараства в сравнение с последното изследване на НЦИОМ отпреди две седмици.

Над средната готовност за гласуване е регистрирана в селата. Все още най-слаба е мобилизацията на избирателите в столицата.