Зинаида Златанова: Изпуснатото по Плана може да се навакса

"След одобряването на Плана за възстановяване следва да се предприемат технически стъпки от административен характер. Това е като изпълнението на дадена Оперативна програма, с тази разлика, че тук проектите са доста по-мащабни и всеобхватни. Най-голямото предизвикателство е, че сроковете са много кратки и трябва да се действа бързо. Реализацията на Плана закъсня поради политическата нестабилна ситуация. Изпуснатото може да се навакса, но трябва много професионално, бързо и стегнато да се задвижат процедурите по изпълнение на самите проекти, по обществени поръчки, там, където има нужда да се провеждат такива. Проектите са големи и ще бъде предизвикателство да се изпълнят в срок".

Това каза в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR Зинаида Златанова, бивш ръководител на представителството на ЕК у нас, бивш вицепремиер и правосъден министър.

На въпрос на водещата Милена Милотинова има ли риск от загуба на евросредства, при положение че условие при този план е, че парите се харчат предварително от местния бюджет и се възстановяват от Брюксел само на база изпълнени стъпки и проекти, Златанова отговори:

"Винаги има риск от загуба на евросредства. Българската администрация не е свикнала да работи в такива кратки срокове. Освен самите проекти и тяхното изпълнение, тук е много важно и друго - да изпълним реформите, които са заложени като условие да бъдат реимбурсирани парите от Брюксел по самия план - в областта на енергетиката, в образованието, в икономиката, в социалната сфера. Много сериозен набор от реформи трябва да се изпълни, защото, ако Брюксел не признае дадена реформа за изпълнена така, както е обещана, тогава няма да ни върнат парите, които ние предварително ще бъдем вече изхарчили от този план. Ключовото тук са не толкова проектите, колкото реформите", коментира Златанова.

Срокът за затварянето на въглищните централи остава същият (2038) и в последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. На въпрос не можеше ли София да удължи този срок във връзка с нова обстановка покрай войната и санкциите, които засягат енергетиката, Златанова коментира:

"Лошото е, че много неща не са направени преди това. Не са направени пилотните проекти по замяна на въглищната енергия и по преструктуриране на този отрасъл, каквито бяха направени в Полша и в Чехия. Те работят вече повече от 5 години по този проект, а България едва преди година започна да мисли какво да се прави, след като разбра, че не може да се продължи с въглищата, с какво да се заменят, как да се преквалифицират хората. Нашата готовност засега е много ниска. Все пак това са 16 години, сегашните технологични промени биха помогнали много. Надяваме се сегашните нажежени обстоятелства да не се проточат много дълго. Важно е през тези 16 години България да компенсира това производство. Досега нямаме нова атомна централа, нямаме газови връзки. Най-важното е взаимната енергийна свързаност между държавите членки. Нямаме свързаност на електрическите мрежи", коментира Златанова.

"Имам достатъчна степен на увереност, че Планът е добър. Европейската комисия също го одобрява. Разбираемо е, че 60% са в зелени проекти, защото България изостава в екологията и трябва да инвестираме в зелената трансформация. Що се касае за по-рисковите проекти, като например този за батериите, аз съм спокойна. Следи се много изкъсо как ще се изпълнява Планът, прозрачността, как ще се харчат парите, кой ще дава и ще изпълнява обществени поръчки. Това е голям напредък в сравнение с предишния период, защото предишната опозиция в Парламента не беше никак активна по отношение на контрола на харченето на евросредства. С двойния контрол от страна на опозицията и на Брюксел и с достатъчно внимание от управляващите би могло да се избегнат скандали и да се избегне връщане на пари", смята Златанова.

По думите ѝ няма как да имат връзка между одобряването на Плана и въпросът да се вдигне ли ветото за РСМ, защото европейските фондове се регулират по съвсем различен начин на вземане на решения и различна политика от външната политика и политиката по разширяването.

На въпрос кога може да се очакват първите средства по Плана, Златанова коментира: "Зависи от това колко бързо ще бъдат придвижени проектите, защото самите реформи се отчитат поетапно. Когато бъдат отчетени първите стъпки, етапи на завършени реформи, тогава България ще може да изисква възстановяване на средствата."